Артикулационни нарушения

 
Обща характеристика на
артикулационните нарушения
  1. Опростяване на продукцията
    Трудният звук се пропуска, замества се с по-лесен или се изопачава в резултат на моторната недостатъчност.
  2. Еднотипност на артикулационните грешки
    Всеки звук се греши по един и същ начин – не се забелязва в едни случаи да се пропуска, а в други да се заменя или изопачава.
  3. Устойчивост и трайност на артикулационните грешки
    На всички нива на продукцията (фонема, сричка, дума, словосъчетание, изречение, текст) и във всички видове продукция (имитационна, провокирана, спонтанна реч).
Симптоми на артикулационните нарушения
по ФОНЕТИЧЕН ПРИЗНАК
  • Нарушена артикулация на звуковете п – б
    (пюизъм – бетацизъм)
  • Нарушена артикулация на звуковете м – н
    (мюизъм – нитизъм)
  • Нарушена артикулация на звуковете ф – в
    (фитизъм – витизъм)
  • Нарушена артикулация на звуковете т – д
    (тетизъм – делтизъм)
  • Нарушена артикулация на звук й
    (йотизъм)
  • Нарушена артикулация на звуковете х – к – г
    (хитизъм – капацизъм – гамацизъм)
  • Нарушена артикулация на звуковете с – з – ц – дз, ш – ж – ч – дж
    (сигматизъм)
  • Нарушена артикулация на звуковете л – р
    (ротазицъм)
Симптоми на артикулационните нарушения
по ОБХВАТ НА НАРУШЕНАТА АРТИКУЛАЦИЯ
  • Мономорфна форма на артикулационните нарушения: нарушена е артикулацията на един звук или на звукове от една фонетична група
  • Полиморфна форма на артикулационните нарушения: нарушена е артикулацията на два и повече звукове от различни фонетични групи
Симптоми на артикулационните нарушения
по СПЕЦИФИКА НА НАРУШЕНИЕТО
  • Пропускане, липса на звук
    Рядко срещано, обикновено преходно явление в периода на проговарянето. Постепенно на мястото на липсващите фонеми се появяват техни правилни или неправилни варианти.
  • Заместване, замяна на един звук от друг
    Обикновено заместване на онтогенетично по-късен и труден звук с онтогенетично по-ранен и лесен.
  • Изопачаване на звукове
    На мястото на определен труден звук се появява негов изопачен вариант, несъществуващ във фонологичната система на съответния език. Не се преминава спонтанно и се запазва най-дълго.

 

ВИДОВЕ АРТИКУЛАЦИОННИ НАРУШЕНИЯ

1. СПЕЦИФИЧНИ АРТИКУЛАЦИОННИ НАРУШЕНИЯ

Специфичните артикулационни нарушения се характеризират с неправилно овладяване на по-трудните за артикулация звукове при деца с нормален интелектуален и сензорен статус, без анатомични аномалии на говорните органи.

Симптоматика на
специфичните артикулационни нарушения

(Тя е присъща единствено на специфичните артикулационни нарушения. Всякакви други фонетико–фонологични промени извън посочените следва да се тълкуват като индикатор за други комуникативни нарушения.)

Нарушена е артикулацията само на група съгласни звукове със сложна артикулация

(най-вече онтогенетично късни съгласни – к, г, с, з, ц, дз, ш, ж, ч, дж, л, р)

Грешките, допускани при изговарянето на трудните съгласни, са:

  • пропускане, заместване, изопачаване
Мономорфната форма на нарушението се изразява в:

  • замени, пропуски, изопачаване на сонорните съгласни р и л
Полиморфната форма на нарушението се изразява в различни комбинации от:

  • замени и изопачаване на съскави и шушкави съгласни с, з, ц, дз, ш, ж, ч, дж
  • пропуски, замени и изопачаване на сонорните р, л
  • пропуски и замени на веларните к, г от т, д
Грешките при изговарянето на трудните съгласни се характеризират с еднотипност и устойчивост

(появяват се в един и същ вариант в цялата продукция, във всички позиции и комбинации на трудния звук с други звукове)

Замените на звуковете са пълни и постоянни

(трудният звук се замества от друг, правилно изговарян звук / трудният звук се заменя винаги от определен друг звук, а не от различни)

 

2. ВТОРИЧНИ АРТИКУЛАЦИОННИ НАРУШЕНИЯ

  • обикновено са остатъчно явление след преодоляване на езиковото недоразвитие при деца с интелектуална или слухова недостатъчност
  • по-рядко съпътстват зрителната недостатъчност или са следствие от лека слухова патология
  • понякога са съпътстват симптом при деца със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието
Симптоматика на
вторичните артикулационни нарушения
Нарушената артикулация е широкообхватна

(засяга практически всички съгласни, дори гласните звукове)

Присъстват основно полиморфните форми на нарушението
Преобладават грубите грешки

(пропускането, замените, изопачаването са в приблизително еднакво съотношение)

Полиморфизмът в някои случаи се изявява със заместване на многобройни съгласни от звук т.
Темпът, с който се преодоляват вторичните артикулационни нарушения, е значително по-бавен.

(изопачавания като гърлен ротацизъм, страничен сигматизъм и билабиален ламбдацизъм по правило остават некоригирани)

 

3. БИОМЕХАНИЧНИ АРТИКУЛАЦИОННИ НАРУШЕНИЯ

Причини за
биомеханичните артикулационни нарушения

Биомеханичните артикулационни нарушения са резултат от ограничени по обхват вродени малформации на говорните органи:

  • отворен прикус – отвор между горните и долните зъби, който често е резултат от продължително смучене на палеца
  • прогнатия – горната челюст е издадена напред, при което долните и горните резци не се допират
  • прогения – долната челюст е издадена напред и предните зъби не осъществяват контакт
  • микро- и макроглосия – много малък, къъс или много голям, дълъг език
  • хипо- и хипердонтия – увиснала долна устна, умалена горна устна
  • прекалено малки или прекалено големи зъби
  • липса на зъби, неправилен зъбен ред
  • къса горноустнена връзка
  • неоформен връх на езика
  • къса подезична връзка
Симптоматика на
биомеханичните артикулационни

Симптомите на биомеханичните артикулационнни нарушения зависят от това дали възникват при дете с нормално психофизическо развитие, или с нарушено развитие.

При деца с нормално развитие:

Артикулационните нарушения се проявяват с особеностите, характерни за специфичните артикулационни нарушения

При деца с нарушено психофизическо развитие:

Артикулационните нарушения се проявяват с особеностите, присъщи за вторичните артикулационни нарушения

 

дислексия

Източници:
Ценова, Ц.; “Логопедия – описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения”