Дислексия

дислексия

Определение

Съществуват много определения за това какво е дислексия. Най-просто можем да кажем, че дислексията е специфично нарушение на способността за учене, в резултат на което за някои хора е трудно да се научат да четат и да пишат, въпреки че имат достъп до качествено образование. Дислексията се характеризира с когнитивни затруднения в следните области:

  • фонологична обработка
  • работна памет
  • скорост на извличане на информация от дългосрочната памет

Дислексията засяга около 10% от населението, като затрудненията, които хората изпитват в резултат на това нарушение, се различават по своята интензивност. Често поради усилията, които полагат в процеса на обучение, тези хора са подложени на по-голям стрес, което води до състояние на тревожност.

Проучванията относно дислексията разкриват следното:

  • Тя не е резултат от мозъчно увреждане.
  • Нарушението съпътства човека през целия му живот и се проявява по различни начини в различните възрасти.
  • Затрудненията при дислексия могат да се овладеят чрез подходяща терапия.
  • Симптомите се засилват или намаляват в зависимост от заобикалящата среда.
  • Нарушението се среща във всички социално-икономически групи.
  • Дислексията може да съществува съвместно с други нарушения, като дисграфия, дискалкулия, диспраксия, хиперактивност с дефицит на вниманието.

В Международна класификация на болестите (МКБ-10) дислексията (Специфично разстойство на четенето) е включена в рубика F80 – “Специфични разстройства на училищните умения”. Това са група разстройства, които не са причинени от неадекватно обучение в училище, както и не са резултат от умствено изоставане, не се дължат на мозъчна травма или прекарано мозъчно заболяване. Наред с дислексията, в рубрика F80 са включени още Специфично разстройство на правописа (дисграфия) и Специфично разстройство на аритметичните умения (дискалкулия).

СПЕЦИФИЧНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЧЕТЕНЕТО
(ДИСЛЕКСИЯ)

Основният признак е специфично и значимо нарушение в развитието на уменията за четене, което не може да бъде обяснено с умствената възраст на детето, с проблеми в остротата на зрението или с неадекватно обучение в училище.
Могат да са засегнати уменията за разбиране на прочетеното, уменията за разпознаване на прочетените думи, уменията за четене на глас и изпълнението на задачи, изискващи четене. Често се придружава от затруднения в правописа.
Децата със специфични разстройства на четенето имат в анамнезата си данни за специфични разстройства в развитието на речта и езика. Често се наблюдават емоционални и поведенчески нарушения.

норми за скорост на четене

СПЕЦИФИЧНО РАЗСТРОЙСТВО НА ПРАВОПИСА
(ДИСГРАФИЯ)

Основният признак при това разстройство е специфично и значимо нарушение на развитието на уменията за правопис при липса на специфично разстройство на четенето, което не може да бъде обяснено с ниска умствена възраст на детето, с проблеми в остротата на зрението или с неадекватно обучение в училище. Дисграфията засяга както способността за произнасяне на буквите в думата, така и правилното изписване на думите.

Дисграфията може да се прояви като:

  • бавно писане
  • неправилно изписване на буквите и цифрите
  • много силен или много слаб натиск при писане
  • много големи или много ситни графични знаци
  • огледално писане
  • много голям наклон
  • нечетлив почерк
  • затруднения в пространственото оформление на текста
  • невъзможност да се следва реда

норми за скорост на писане

СПЕЦИФИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА НА АРИТМЕТИЧНИТЕ УМЕНИЯ
(ДИСКАЛКУЛИЯ)

Дискалкулията обхваща специфично нарушение на аритметичните умения, което не може да бъде обяснено с умствено изоставане или неадекватно обучение в училище.
Нарушението засяга предимно умението за извършване на основните аритметични действия – събиране, изваждане, умножение и деление, а не само по-абстрактните математически умения, свързани с алгебра, тригонометрия, геометрия.

Причини

Въпреки множеството научни изследвания, проведени през последните години в търсене на причините за дислексията, все още не е намерен окончателен отговор на този въпрос. Със сигурност знаем, че дислексията на развитието се предава по наследство и човек се ражда с нея.

Предполага се, че при хората с дислексия съществува обща комбинация от гени, които контролират развитието на мозъка. Те изглежда оказват влияние върху областите в мозъка, свързани със способността да превръщаме писаното слово в говорима реч.

причини за дислексията

По-голямата част от изследователите са на мнение, че в основата на дислексията стои нарушение на фонологичната обработка. Образни снимки на мозъка разкриват, че при четене лявата хемисфера, отговорна за езиковото и говорно развитие, не се активира толкова силно при хората с дислексия, колкото при тези без нарушение. При засегнатите от дислексия е засечена и по-слаба активност на тези области в мозъка, които са отговорни за свързването на графичния образ на буквите със съответните звукове. Но наистина ли е от значение коя част от мозъка използваме? Да, тъй като лявото полукълбо е „програмирано“ да извършва процесите, свързани с четенето, писането и математическите изчисления, а не дясното. Ето защо хората с дислексия има по-силно развито абстрактно мислене и образна памет, за които е отговорно дясното полукълбо.

дислексия и четене

Каквито и да са причините за дислексията, експертите са единомислени, че тя е свързана с различия в начина, по който мозъкът преработва информацията, но това не означава, че се касае за аномалия, болест или дефект.

Симптоми

Хората с дислексия проявяват симптомите на нарушението в различна степен и с различна интензивност. При всеки от тях силните и слабите страни се съчетават по строго индивидуален начин.

Симптоми на дислексия в предучилищна възраст

В някои случаи е възможно симптомите на дислексия да бъдат разпознати още преди детето да тръгне на училище. Тези симптоми може да включват:

  • Изоставане в говорното развитие в сравнение с другите деца на същата възраст. (Трябва да се има предвид, че късното проговаряне може да се държи на друго нарушение.)
  • Трудности в произнасянето на многосрични думи и разместване на букви или срички при говор.
  • Затруднено изразяване, проблеми с намирането на точната дума, използване на изречения с неправилен словоред.
  • Трудно разбиране на римувана реч. Липса на интерес към научаването на детски песни и стихотворения.
  • Трудности или липса на интерес към научаването на буквите.

Трябва да се има предвид обаче, че детето не може да бъде диагностицирано с дислекция, преди да е тръгнало на училище и да е било ограмотено. Приема се, че до средата на 2. клас симптомите на нарушението не могат да се диференцират от общата съвкупност затруднения в четенето и писането, срещани при много деца в ранните стадии на усвояване на писмения език, но към края на 2. клас количеството и устойчивостта на грешките при четене и писане, както и преобладаването на много грубите грешки стават индикатор за специфична дислексия.

симптоми на дислексия

Симптоми на дислексия в училищна възраст

Симптомите на дислексия обикновено се проявяват в пълна степен, когато децата тръгнат на училище и започнат да учат да четат и да пишат. За тях са характерни следните прояви:

  • Те са интелигентни, изразяват се добре, но изостават спрямо връстниците си в овладяването на четенето и писането.
  • Често ги определят като мързеливи, глупави, разсеяни. Казват им, че не се стараят достатъчно или че имат поведенчески проблеми.
  • Макар че са с висок коефициент на интелигентност, получават ниски оценки на писмените работи в училище. Справят се добре, когато ги изпитват устно, но не и на тестове и контролни.
  • Имат ниско самочувствие, мислят се за глупави. Използват различни тактики, за да прикрият слабостите си. Лесно се разстройват и са раздразнителни по отношение на четенето и писменото изпитване в училище.
  • Отлично се справят в областта на изкуствата, спорта.
  • Често изглеждат замечтани или „отнесени“. Лесно се губят или губят представа за времето.
  • Трудно се съсредоточават.
  • Затрудняват се да изпълняват последователни инструкции.
  • Учат най-добре чрез нагледни методи, демонстрации, опити, наблюдение.
  • Объркват се от букви, числа, думи или писмени обяснения.

Четене и правопис при дислексия:

  • Трудно научават звуковете и буквите.
  • Неправилно назовават думите буква по буква.
  • Пишат бавно. Почеркът им е грозен.
  • Допускат правописни грешки, които се появяват непредсказуемо и непоследователно.
  • Огледално изписват цифри и букви.
  • Повтарят, допълват, пропускат, заменят или разместват местата на буквите, цифрите или думите, когато четат или пишат.
  • Затрудняват се да преписват и изпълняват писмените задачи по-дълго от нормалното.
  • Четат бавно и допускат грешки при четене на глас.
  • Четат и препрочитат, без да разбират написаното.
  • Оплакват се от световъртеж, главоболие или стомашни болки, докато четат.
  • Изпитват зрителни смущения по време на четене – например детето може да се оплаква, че буквите или думите сякаш се движат или изглеждат размазани.
  • Изглежда, че трудно виждат, но при очен преглед не се откриват зрителни проблеми.
  • Безпроблемно дават правилен устен отговор, но изпитват трудности, когато отговорът трябва да се запише.
  • Характерно е нарушението на фонологично осъзнаване. Благодарение на фонологичното познание хората осъзнават, че думите са изградени от по-малки части – звукове (фонеми) и че чрез разместване на фонемите могат да се образуват нови думи, нови значения. Децата с нарушено фонологично осъзнаване може например да се затрудняват да отговорят на следните въпроси:
    • Кои са звуковете в думата „лак“ и различни ли са те от звуковете в думата „лук“?
    • Коя дума ще се образува, ако в думата „ров“ заместим звук „р“ със звук „з“?
    • За колко думи, които се римуват с думата „горичка“, можеш да се сетиш (количка, коричка, сърничка, косичка, паричка, сестричка)?

Чуване и реч при дислексия:

  • Имат обострен слух. Причуват им се неща.
  • Лесно се разсейват от звуци.
  • Трудно изразяват мислите си.
  • Използват накъсани фрази. Не довършват изреченията си.
  • Запъват се, когато са под напрежение.
  • Не произнасят правилно дълги думи и фрази.

Писане и моторика при дислексия:

  • Трудно пишат и преписват. Неправилно държат химикала. Почеркът е грозен и нечетлив.
  • Движенията им са тромави и некоординирани. Представят се зле в игра на топка и в колективни спортове.
  • Изпитват трудности при изпълняване на задачи за фината и общата моторика.
  • Податливи на заболявания на опорно-двигателната система.
  • Често бъркат ляво и дясно, под и над.

Математика и организация на времето при дислексия:

  • Затрудняват се да кажат колко е часа.
  • Не могат да организират времето си. Често закъсняват.
  • Трудно спазват крайните срокове за изпълнението на дадена задача.
  • Трудно изпълняват последователни инструкции.
  • Смятат, като си помагат с пръсти или използват други трикове.
  • Знаят отговора на задачата, но не могат да го запишат.
  • Могат да броят, но се затрудняват да броят обекти или пари.
  • Справят се със задачите по аритметика, но не и със словесните задачи.
  • Не разбират задачите по алгебра и по-сложните математически операции.

Памет и мислене при дислексия:

  • Имат отлична дългосрочна памет за преживявания, местонахождения и лица.
  • Трудно запомнят последователности, факти и неща, която не са преживели лично.
  • Мислят преди всичко с образи и чувства, а не със звуци и думи (вътрешната им реч е слабо развита).

Поведение, здраве и развитие при дислексия:

  • Или са изключително хаотични, или са прекалено подредени.
  • Може да са или душата на компанията, или да са прекалено тихи, или постоянно да създават проблеми.
  • В ранното си детство се развиват или прекалено рано, или прекалено късно по отношение на говора, пълзенето, прохождането, връзването на обувки.
  • Податливи са на ушни инфекции.
  • Развиват различни алергии.
  • Или спят дълбоко, или имат проблеми със съня.
  • Напикават се до по-късна от нормалното възраст.
  • Понасят силна болка или пък са твърде чувствителни към болка.
  • Имат засилено чувство за справедливост. Емоционално чувствителни са. Стремят се към съвършенство.
  • Грешките и симптомите се засилват драстично, когато се чувстват объркани, когато времето ги притиска, когато са подложени на емоционален стрес или са с влошено здраве.

Симптоми на дислексия при възрастни

Освен изброените по-горе симптоми, за възрастните хора с дислексия са характерни следните прояви, които се появяват непоследователно и зависят от обстоятелствата:

  • Избират работа или позиция, която ще прикрие затрудненията им. Реализират се в професии като занаятчии, дърводелци, електротехници, инженери, дизайнери, актьори, музиканти полицаи, спортисти, бизнесмени и др.
  • Крият от колегите, приятелите и дори роднините си трудностите, пред които са изправени.
  • Изнервят се, когато трябва да планират срещи и да изпълняват последователни задачи.
  • Стават раздразнителни, когато трябва да попълват документи.
  • Не се възползват от възможности за заемане на по-висока позиция, ако тя включва повече административна работа.
  • Трудно се съсредоточават върху определена задача. Може да се чувстват по-спокойни, когато изпълняват много различни задачи едновременно.
  • Може да са перфекционисти и свръхкритични към собствените си грешки.

Диагностика

Как бива диагностицирана дислексията?

Колкото по-рано бъде диагностицирано детето с дислексия, толкова по-вероятно е терапията да даде положителни резултати. Но както за родителите, така и за учителите може да е трудно да разпознаят симптомите на дислексия, тъй като понякога те не се проявяват толкова явно.

Ако се притеснявате, че детето ви се затруднява в овладяването на четенето и писането, първо поговорете с неговия учител. Ако той потвърди притесненията ви, посетете педиатъра на детето, тъй като може да се касае за други здравословни проблеми, които повлияват способността за четене или писане, като например:

  • Нарушено зрение.
  • Нарушение на слуха.
  • Други нарушения, като например хиперактивност с дефицит на вниманието.

Ако не бъдат открити здравословни проблеми, които да са причина за обучителните трудности, е възможно детето ви да не възприема добре използваните до момента методи на преподаване и да се нуждае от различен подход.

Ако въпреки промяната в начина на преподаване и допълнителната помощ все още се притеснявате за напредъка на детето си, ще е добре да посетите логопед и психолог, които да направят по-задълбочена диагностика. Те ще изследват умението на детето да чете и да пише, езиковото и говорното му развитие, логическото мислене, паметта, скоростта, с която обработва зрителната и слуховата информация, организационните му умения и методите, по които учи.

дислексия

Източници:

www.nhs.uk

www.duslexia.ie

www.dyslexia.com

“Международна класификация на болестите 10-та ревизия” (МКБ-10)