Диагностични критерии за ХАДВ

През май 2013 г., след 14 години усилени проучвания, Американската психиатрична асоциация публикува петото ревизирано издание на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-V). Промените в диагностичните критерии за Хиперактивност с дефицит на вниманието (ХАДВ) са резултат от дългогодишни проучвания, които разкриват, че макар и да започва в детството, при някои хора нарушението се наблюдава и в зряла възраст. В предишните издания на DSM не се съдържаха указания за диагностициране на възрастни с хиперактивност с дефицит на вниманието. Чрез адаптиране на критериите DSM-V гарантира, че ако е нужно, децата с хиперактивност с дефицит на вниманието ще продължават да получават грижи през целия си живот.

 Какви промени въведе DSM-V по отношение на ХАДВ?

Диагностичните критерии за хиперактивност с дефицит на вниманието в DSM-V са подобни на тези в старото издание на наръчника. И тук същите 18 симптома на ХАДВ са разделени в две категории – невнимание и хиперактивност / импулсивност.

Новостите в DSM-V са следните:

  1. Съществена е промяната на възрастта, в която за пръв път се появяват симптомите на хиперактивност с дефицит на вниманието – в старото издание на наръчника началото беше ограничено до 7-годишна възраст, докато според новото издание някои от симптомите на невнимание или хиперактивност / импулсивност трябва да са налице преди 12–годишна възраст. Тази промяна е резултат от значимо проучване, което разкри, че между децата, диагностицирани с хиперактивност с дефицит на вниманието до 7-годишна възраст, и тези, при които нарушението е било установено по-късно, не съществуват обективни различия по отношение на развитието и тежестта на нарушението, както и в начина, по който са реагирали на лечението.
  2. Променен е минималният брой симптоми, които трябва да бъдат демонстрирани. За децата остава изискването за най-малко шест симптома от една от двете (или и от двете) категории, докато при младежите (над 17 г.) и възрастните е достатъчно да са налице пет от тези симптоми.
  3. Набляга се на необходимостта няколко симптома да бъдат демонстрирани в различна обстановка (например вкъщи, на училище или на работа, с приятели или роднини, при други дейности).
  4. Към всеки от диагностичните критерии са приложени примери, които да улеснят разпознаването на симптомите не само при деца, но и в по-късна възраст. Години наред хиперактивност с дефицит на вниманието се свързваше единствено с детската възраст. Това означаваше, че младежи и възрастни със симптоми на това нарушение, които може години наред да са ги понасяли, без да знаят какво ги причинява, не можеха официално да бъдат диагностицирани с ХАДВ. Това вече е променено в петото издание на наръчника, където подробно се описват проявите на нарушението при младежи и възрастни.
  5. В предишното издание DMS-IV TR се говори за три подвида на ХАДВ (комбиниран вид – при който са удовлетворени критериите както за невнимание, така и за хиперактивност / импулсивност, предимно с дефицит на вниманието и предимно с хиперактивност / импулсивност). В новото издание DSM-V тези подвидове вече биват наричани прояви, които могат да се изменят във времето. Тази промяна по подходящ начин описва как нарушението засяга лицето в различните етапи от живота му.
  6. От значение е също въведеното степенуване на тежестта на нарушението. В петото ревизирано издание на DSM се говори за лека, умерена и тежка степен на ХАДВ.
  7. Значима разлика между старото и новото издание на наръчника е, че в DSM-V едно и също лице може да бъде диагностицирано едновременно с ХАДВ и с нарушение от аутистичния спектър.

Диагностични критерии за хиперактивност с дефицит на вниманието според DSM-V

НЕВНИМАНИЕ:

Трябва да са налице шест или повече симптома на невнимание за деца до 16-годишна възраст, или пет или повече симптома за лица над 17-годишна възраст. Симптомите на невнимание трябва да са с продължителност най-малко 6 месеца и да са проявени до степен, която не е характерна за съответния възрастов период.

  1. Често не успява да се съсредоточи върху подробностите или греши от невнимание в училище, на работа или при други дейности (например недоглежда или пропуска детайли, допуска неточности в работата си).
  2. Често среща трудности да задържи вниманието си върху поставена задача или по време на игра (например трудно се концентрира по време лекции, разговор или продължително четене).
  3. Често изглежда сякаш не слуша, когато му говорят (например изглежда разсеян дори при липсата на видима причина, която да отвлича вниманието му).
  4. Често не следва поредица от инструкции и не успява да довърши домашните си, ежедневните си занимания или задълженията на работното си място (например захваща се за нещо, но бързо губи концентрация и лесно отлага изпълнението на задачите си).
  5. Често му е трудно да организира задачите и дейностите си (например трудно се справя с поредица от задачи, трудно поддържа материалите и притежанията си подредени, безразборно и неорганизирано изпълнява работните си задължения, лошо организира времето си, не успява да свърши работата си в определения срок).
  6. Често отбягва, не харесва или не е склонен да върши дейности, които изискват умствени усилия за дълъг период от време (например упражнения в час или писане на домашни работи, а при възрастни – изготвяне на доклади, попълване на формуляри, преглед на дълги документи).
  7. Често губи вещи, нужни за извършването на дадена задача или дейност (например учебни материали, моливи, книги, инструменти, ключове, очила, телефони).
  8. Често лесно се разсейва от външни дразнители (при възрастни лица може да включва блуждаещи мисли, които не са свързани с конкретната обстановка).
  9. Често е небрежен в ежедневните си дейности (например при извършването на поръчки, а при възрастни – при връщане на обаждане, плащане на сметките, спазване на поет ангажимент или уговорена среща).

ХИПЕРАКТИВНОСТ / ИМПУЛСИВНОСТ:

Трябва да са налице шест или повече симптома на хиперактивност / импулсивност за деца до 16-годишна възраст или пет или повече симптома за лица над 17-годишна възраст. Симптомите на хиперактивност / импулсивност трябва да са с продължителност най-малко 6 месеца и да са проявени до степен, която не е характерна за съответния възрастов период.

  1. Често шава или потропва с ръце или крака, не го свърта на едно място.
  2. Често става от мястото си в ситуации, когато трябва да е седнал (например става от мястото си в класната стая, офиса или при други случаи, където е нужно да стои на едно място).
  3. Често бяга наоколо или се катери в ситуации, когато това е неподходящо. (При младежите или възрастните този симптом може да се прояви като чувство на неспокойство, нервничене.)
  4. Често не успява тихо и спокойно да играе или да вземе участие в развлекателни дейности.
  5. Често е в движение, сякаш е „навит на пружина“ (например не може или се чувства некомфортно, когато трябва да запази спокойствие за дълъг период от време, например в ресторант или по време на среща; другите го описват като неуморен или като личност, на чието темпо трудно може да се устои).
  6. Често говори прекомерно.
  7. Често отговаря прибързано, преди да е чул докрай въпроса (например довършва чужди изречения, прекъсва събеседника си, без да го изслуша).
  8. Често му е трудно да изчака реда си (например докато чака на опашка).
  9. Често прекъсва другите или им пречи (например прекъсва чужди разговори, игри или занимания, взема чужди вещи без да попита за разрешение).

Източник: www.dsm5.org

логопед в Пловдив