Възприятие за цвят

Децата се научават да възприемат цветовете и по тях да разпознават предметите още през кърмаческа възраст. Това различаване обаче е много елементарно.
През втората и третата година те продължават да усъвършенстват възприятията си, като започват да отделят цвета от предмета.

Как се формира понятието цвят у детето?

Първоначално цветът е неотделим от предмета – топката е синя, пиленцето е жълто, знаменцето е червено, листенцата са зелени. Детето не знае, че може да има и червена топка, и жълто знаменце, и зелена тревичка. С други думи, у него не е изграден обобщен образ за дадения цвят. Формирането на понятието за цвят у детето се извършва, като му се показват най-напред различни предмети, но е еднакъв цвят. Успоредно със зрителното възприятие на цвета то трябва да възприема и наименованието на предмета. Например: „Това е червено балонче, това е червено кубче, това е червена панделка“. (виж Логопедични карти „Цветове“)
За да се затвърди представата на детето за червения цвят, полезно е през втората година да отделя от група разноцветни, но еднородни предмети, само червените, като възрастният му показва кой предмет е червен. Правилно е, когато най-напред се започне с група предмети, съставени от два цвята, а след това се премине към повече цветове. Използвайки образеца на възрастния, детето свързва по-добре свойството цвят с думата червен. За тази цел могат да се използват всякакви предмети – топчета, кубчета, пръчици, картончета, чашки, чинийки, гумени играчки и др. От особено значение са и практическите упражнения в непринудени ситуации. Например малкото Ванче (на 1 г. и 6 м.) е на разходка с майка си в парка. Към тях се приближава едно момиченце с червена панделка. Майката насочва вниманието на Ванчето върху червената панделка. Връщайки се у дома, край тях минава червен автобус. Майката отново не забравя да каже: „Този автобус има червен цвят.“ Забележете обаче, че най-напред тя казва „червена панделка“, а след това „червен цвят“. Това е важна подробност. По този начин цветът постепенно се отделя от самия предмет и придобива самостоятелно значение. Прибирайки се, майката иска от Ванчето да каже на татко си какъв автобус са видели. Тя е малка и още не може да произнесе названието му, но майката дава отговор вместо нея. Ванчето потвърждава това с поклащане на глава, а по-късно, след втората година при такива случаи прави опит да назове цвета, макар и неясно.

Едва към средата на третата година детето може да назовава червения цвят, когато го види. Включването в активния говор на думите, обозначаващи цветовете на предметите, като червен, син, зелен, могат да не се появят до края на третата година, ако предварително родителите не приучават детето към това. Такива деца задържат сензорното си развитие на по-ниска степен – различителната – и много по-късно започват да назовават цветовете.
Естествено и нормално е едно дете на 3 години да назовава цветовете – червен, жълт, зелен и син. Някои деца могат да назовават също така белия, черния и кафевия цвят. Това зависи от целенасочените опити на родителите да ги научат на това. Но не би било правилно родителите да се увличат в това отношение. Разпознаването и назоваването на четирите цвята са напълно достатъчни за ранната възраст. Не трябва да се забравят и индивидуалните различия на децата и съобразно с тях да се усложняват задачите за цветовото разпознаване и назоваване.

Кои цветове предпочита детето?

В практиката е залегнало убеждението, че децата от най-ранна възраст предпочитат червения цвят. Затова често, когато родителите купуват играчки, избират червени и лъскави. Вярно ли е обаче, че червеният цвят се възприема най-рано от детето? Много опити са правени от различни учени, за да се установи кои цветове детето възприема най-рано. Резултатите са твърде различни. Едни доказват, че червеният цвят е най-привлекателен, други установяват предимство на жълтия цвят. В предпочитанието на цветовете били констатирани големи индивидуални различия.
От литературата е известно, че окото няма еднаква чувствителност към различните лъчи от спектъра. Така например у възрастни е установено, че най-светъл изглежда жълтият цвят. Чувствителността към сините и червените лъчи е значително по-малка. Към синия цвят например тя е 40 пъти по-малка, отколкото към жълтия. Това дава основание да се предполага, че детето възприема най-напред именно жълтия цвят.
От възпитателна гледна точка не е най-важно кой цвят детето предпочита или възприема най-рано. По-важно е да му се осигури възможност да възприема не само един цвят, било то и най-предпочитаният, а повече и по-разнообразни, защото всеки цвят е нов дразнител, дава нова информация и влияе благоприятно върху зрителното развитие.
Бихме казали по-скоро, че и най-малките деца предпочитат по-ярките и по-наситените цветове. Пъстрата и ярко оцветена дрънкалка привлича повече детето, отколкото безцветната или бледа играчка. Това не означава, че сред играчките не трябва да има и такива. Напротив, в случая разнообразието е решаващо, защото предлага възможност за различаване (диференциране) на цветовете. Детето трябва да има и червена топка, и зелена, и синя. Ако му предложим две еднакви по форма играчки, но различни по цвят, още след 5–6-месечна възраст ще установим, че то протяга ръце към цвета, който предпочита. Разменим ли местата им, ще се уверим в предпочитанието на определения цвят, който допада на детето.

Задачата на сензорното възпитание в тази възраст обаче е не да създава предпочитание към един или друг цвят, а да приучи детето да възприема и различава цветовете един от друг. Затова както сред играчките, така и в облеклото и домашната обстановка трябва да има разнообразие от цветове. Но си струва да се отбележи, че всяко нещо, което е прекалено, не е полезно. Прекаленото разнообразие и много силно крещящите тоново уморяват зрението. И тук е нужна умереност и естетика в подбора и съчетанието на цветовете. На окото действат по-добре меките и топли тонове. Прекалената пъстрота създава неустойчиво внимание и детето трудно се съсредоточава, следователно много бавно или почти не възприема цветовете.

Източник:

Драгошинова, Р., Митева, Ю.; „Зорки очи, сръчни ръце“

Логопедико във FACEBOOK

Логопедико в YOUTUBE