Музикотерапия

МУЗИКОТЕРАПИЯ ПРИ ДЕЦА С КОМУНИКАТИВНИ НАРУШЕНИЯ

(Видео на известни или образователни български детски песнички с текст, подходящи за музикотерапия и автоматизиране на звукове, може да гледате тук )

Прилагането на музикотерапия при коригирането и развитието на нарушената реч се обуславя най–вече от това, че речта има твърде много съвместими с музиката елементи: мелодия, ритъм, темпо, акцент (в речта – логическо ударение), паузи.

Счита се за доказана тезата, че развитието на музикалността в ранна и предучилищна възраст влияе добре върху динамиката на мисловните процеси и способността за обобщения. Терапевтичният ефект се постига от усвояването на ритъма не само в движенията, но и в говора. Развива се и метроритмичното чувство, което също е свързано с говора.

СТРУКТУРА НА ЗАНЯТИЕТО ПО МУЗИКОТЕРАПИЯ
ПРИ ДЕЦА С КОМУНИКАТИВНИ НАРУШЕНИЯ

П. Андреев предлага следната структура на занятието по музикотерапия при деца с нарушена реч:
1. Фаринксова поза.
2. Буфосинхронно четене, рецитиране и пеене.
3. Нетекстувано, сричково пеене с повишена натовареност на говорния апарат.
4. Релаксация.
5. Свирене на духова свирка.
6. Пеене и свирене на плейбек, със сингбек и др.
7. Изговаряне на текста на песента.

ФАРИНКСОВА ПОЗА

При фаринксовото дишане се вдишва и издишва през носа, без задържане на въздуха. Дихателният акт се извършва по възможност най-бързо и мощно.

Детето застава в стоеж. Главата се повдига и леко се накланя малко назад. Очите и устата са затворени. Вдишва се бавно, като най-напред се изпълва долната част на белия дроб, после средната и накрая горната. Издишва се по същия начин, без да се задържа дишането. Това се изпълнява 2–3 пъти бавно, после се учестява и засилва.

След кратко отпускане в това положение, се преминава към второ положение на тялото: ръцете се повдигат на височината на раменете една срещу друга, палците се поставят от двете страни на гърлената кухина, а с ръцете леко се притиска горната част на гръдния кош. Очите се отварят. Започва отново вдишване и издишване по описания начин. Целта е детето да се научи стъпка по стъпка да регулира своето дишане.

БУФОСИНХРОННО ЧЕТЕНЕ, РЕЦИТИРАНЕ И ПЕЕНЕ

С него започва заучаването на нова песен, независимо дали тя е текстова, сричкова или комбинирана. Изключвайки от участие гласа и приемайки за основа пантомимата, това пеене в логопедичен аспект се явява незаменимо средство за развитие и усъвършенстване на артикулацията на говорния апарат и усъвършенстване на усета за метроритмика.

Приучаването към буфосинхронно пеене и рецитиране трябва да започне от съвсем прости и достъпни за децата с нарушена реч песнички и стихчета с помощта на огледало, така че те да могат да следят и коригират мимическите си изражения.

НЕТЕКСТУВАНО, СРИЧКОВО ПЕЕНЕ
С ПОВИШЕНА НАТОВАРЕНОСТ НА ГОВОРНИЯ АПАРАТ

Това е пеене без смислов текст, с умишлено подбрани от логопеда гласен и съгласен звук, т.е. срички, чрез което речедвигателните органи се довеждат до определена степен на раздвиженост. Нуждата от тази раздвиженост е неоспорима, особено при речеви нарушения, при които е затруднено движението и координацията на артикулацията. Това води до нарушение в моториката на говорния апарат, което е причина за функционална дислалия.

Сричковите структури трябва да са съобразени с етапа на корекционната работа и с възможностите на детето с нарушена реч.

Логопедичният ефект при сричковото натоварване е оптимално раздвижване на езика като основен орган на говора и постоянна рехабилитация на говорния апарат като цяло. За целта могат да се използват инструментални записи на песни, като сричките се подбират съобразно дислаличните нарушения на децата.

Например: при пеене с „та“ езикът е по-атакуващ и отскоклив, с „да“ – по-бърз и енергичен. Вмъквайки „да га“ се раздвижват на равни интервали ту предната, ту задната част на езика, а „да ба“ – редуват се движенията на предната част на езика с движението на устните.

РЕЛАКСАЦИЯ

Отпускането става при пълна тишина в продължение на 1–2 минути при пълно изключване на слуховия и зрителния анализатор. Това е необходимо, тъй като занятието по музикотерапия ангажира почти всички сетива на детето, което довежда нервната система до известна умора и изтощение. Затова е желателно отпускането да става с дейност, противоположна на дейността, предизвикала умората.

Пазарувай в своя град с отстъпки от 50% до 90%!

СВИРЕНЕ НА ДУХОВА СВИРКА

При свирене на духов инструмент смяната на вдишванията и издишванията става ритмично. При тази ритмична смяна дразненията, които възникват в рецепторите на белия дроб и кръвта, достигат до кората на главния мозък, където с течение на времето се изработва условен рефлекс за време и ритъм, който по-нататък става траен двигателен акт. Именно този условен рефлекс се усвоява стъпка по стъпка в процеса на свиренето и детето с нарушена реч неусетно привиква към едно правилно ритмично дишане. Това спомага и за създаване на навик въздушната струя да се насочва съзнателно през устата.

При свирене на духов инструмент езикът е в непрекъснати движения. Той играе ролята на клапа, която ту се отваря, ту затваря отвора между зъбите, откъдето минава въздушната струя, за да влезе в инструмента. Подобно раздвижване на езика е от първостепенно значение в логопедичната работа, която е насочена към правилна постановка на говорния апарат за адекватна артикулация на звуковете.

ПЕЕНЕ НА ПЛЕЙБЕК, СЪС СИНГБЕК И ДР.

Чрез този вид пеене се цели развиване на чувството за синхрон, метроритмичното чувство и усъвършенстване на артикулацията.

При пеенето на плейбек децата съпровождат артикулационно собственото си изпълнение, което е предварително записано.

При пеенето със сингбек на фона на записан инструментален съпровод децата пеят текста на песента.

ЕТАПИ НА МУЗИКОТЕРАПИЯТА
ПРИ ДЕЦА С ДИСФАЗИЯ НА РАЗВИТИЕТО

П. Андреев описва следните четири етапа на занятията по музикотерапия при деца с дисфазия на развитието:

Първи етап

Музикотерапевтът въвежда детето в обстановката на кабинета. Запознава го с различните уреди и инструменти. Децата започват да слушат подходяща музика, като им се поставя задача да се опитат да разпознават отделните инструменти, което спомага за развитие на фонематичния слух.

При слушане на музика детето се приучава да я съпровождат с чукане, пляскане, броене и т.н. Добре е в този съпровод да бъде включена и определена сричка. Това спомага за изграждане на чувството и усета за ритъм и темпо и полага основите за по-нататъшно сричково, нетекстувано пеене.

Втори етап

Обогатяване на речника на децата с предмети и действия, които не само се виждат, но и за които се пее в песента. Тук децата трябва да се учат да различават предметите по форма, големина и цвят.

На този етап трябва да започне и съчетаването на характера на музиката с движенията. След като се разучат предварително, на детето може да се постави задача да съпровожда с тях песента, извършвайки ги на точно определено място.

Трепи етап

Включва се песента. Целта е да се съдейства за развитие на зрителната и слухова памет. Децата се учат да запомнят порядъка на думите в изречението. Подборът на песните е съобразен с индивидуалните особености на детето с дисфазия на развитието.

Отначало се дават изолирани гласни звукове (У, О, Е, А, И), последвани от срички, в които влизат и съгласни, които не затрудняват детето. След това се подбират песни с кратки, а в последствие и по-дълги музикални фрази и така постепенно се обогатява фонетичния и речников запас на детето.

Четвърти етап

Предлагаме песенен материал, подходящ за диференциация и автоматизация на правилното произношение на звуковете.

Използвана литература:
Андреев, П., „Музиката и децата с нарушена реч“