Психично развитие (1 година)

психично развитие

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА ПСИХИЧНОТО РАЗВИТИЕ
1 година

ГОВОРНО РАЗВИТИЕ
Произнася 4–5 осмислени думи

ХАРАКТЕРИСТИКА: До края на първата година първите думи са се затвърдили дотолкова, че детето вече си служи с тях при общуването с възрастните. Към тях възникват и нови, така че се поставя начало на „речник“ на детето – няколко думи, които детето употребява. Те все още нямат обобщаващо значение на истинските думи в говора на човека. Думите продължават да са „еквиваленти на образа“ (предмета или лицето), които те означават. Но трябва да се отбележи, че дори в този ранен период обобщението не липсва напълно. Известна степен на обобщение има например, когато едногодишното дете казва „дай“, когато иска хляб, играчка или нещо друго, което му харесва и го привлича.
НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: Броят на думите и постоянството, с което се употребяват, могат да се установят само в процес на продължително общуване с детето. Следователно този показател може да се диагностицира пълно само от лице, което е често или постоянно с детето. Необходимо е да се записват точно думите, така както детето ги произнася, и да се отбелязва за какво се отнасят.
ОЦЕНКА: Показателят се смята за изпълнен, ако детето произнася най-малко 4 думи, с които назовава многократно едни и същи определени предмети, лица или действия.

ЕМОЦИОНАЛНО–СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ
Радва се, когато изпълни поставена задача

ХАРАКТЕРИСТИКА: До края на първата година положителните емоционални реакции в процеса на социализирането на поведението на детето се усложняват и разнообразяват. То реагира положително не само на присъствието на приятен за него човек, радва се не само като чуе името на любим човек и очаква неговото идване. В тази възраст то започва да се радва и на възможността да се свърже с другите хора чрез извършването на някаква дейност. един от тези начини е да се радва, когато изпълни задача, която възрастният му е поставил. Задачата може да бъде много проста, например да изпълни проста поръмка – да донесе книгата или играчката, която е паднала, и да я постави на мястото й.
Психологичната същност на този показател се състои именно в чувството, което изпитва детето от изпълнението на поставената задача. Това е по-висока степен на социализиране на поведението, отколкото ако се радва само на похвалата на възрастния. Сега то се радва на обективния резултат, който е постигнало с изпълнението на поставената задача.
Този показател съдържа в себе си редица по-прости способности, без които не би било възможно да се изпълни. Преди всичко разбиране на задачата, съобразяване как може да я изпълни, ориентиране в средата, насочено внимание, съответно умение и др., както и желание да се хареса на този, който му е поставил задачата. Изпълнението на този показател свидетелства за значителна физиологическа и психична зрялост в поведението на детето.
НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: Задачата трябва да се постави от близък и обичан от детето човек, тъй като нейното изпълнение се извършва на емоционална основа. Задачата се поставя в зависимост от възможностите на детето да се движи самостоятелно. Най-сполучвило за всички деца от тази възраст може да се постави задача за извършване на определено предметно действие – да постави две кубчета едно над друго или да постави по-малък предмет (кубче) в кутия и др. Следи се дали детето търси одобрението на възрастния, който му е поставил задачата, и дали се радва на това одобрение. Времето за изпълнение на задачата не е от значение.
ОЦЕНКА: Показателят се оценява положително, ако детето изпълни с радост две от три поставени задачи. Не е нужно радостта да бъде изразена в бурна реакция. Достатъчно е детето да е доволно от одобрението на възрастния.

СЕНЗОРНО РАЗВИТИЕ
Поставя 2 кубчета едно над друго

ХАРАКТЕРИСТИКА: Разрешаването на тази задача – да постави и да закрепи две кубчета едно над друго, изисква сложна психична дейност. необходима е сръчност на ръката, тъй като кубчето трябва да се хване само с пръстите, а не с цялата ръка. Нужна е твърде съвършена координация на движенията на ръцете, за да се закрепи второто кубче върху първото. Заедно с това е необходимо съсредоточено внимание и известна елементарна съобразителност. В тази възраст за разрешаване на тази задача е необходим образец на детето, на когото то да подражава – трябва да му се покаже как да постави едно кубче върху друго. Децата с изоставане в психичното развитие не са в състояние да подражават на такава сложна дейност.
НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: При спокойно състояние детето се поставя да седне удобно, най-добре пред малка масичка. Възрастният му дава две кубчета с ръб 3 см. и самият той взема други две кубчета и му казва: „Виж сега какво ще направя – едно коминче.“ След което сам поставя две кубчета едно над друго. След това подканя детето: „Хайде сега и ти направи едно коминче!“ Оставя детето да разгледа кубчетата, които са пред него. В повечето случаи то се опитва да постави второто кубче над първото, но не винаги успява. Възрастният показва наново с кубчетата на самото дете. Много важно е детето да се увлече в тази игра, да му стане интересно. Ако не му се събуди интересът, то лесно отказва да постави кубчетата едно над друго или започва да си играе с тях по друг начин.
ОЦЕНКА: От трите опита достатъчно е един да бъде извъшен успешно самостоятелно или два опита да бъдат извършени с малка помощ от възрастен.

ДВИГАТЕЛНО РАЗВИТИЕ
Пристъпва самостоятелно или с опора

ХАРАКТЕРИСТИКА: Самостоятелното прохождане изразява завършването на продължителния процес на подготовка за ходене в изправен вид, който започва още от първите седмици и месеци. Възможността на детето да ходи самостоятелно изменя коренно характеристиката на неговото поведение. От напълно зависимо от волята на другите то се превръща в самостоятелен инидивид в най-пряк смисъл на думата. В самостоятелното прохождане се дава израз на едно значително двигателно съвършенство, овладяване на редица по-прости движения и особено – утвърждаване на доста добра координация между тях. Освен това със самостоятелното ходене се поставя истинска основа на човешко развитие – ходенето в изправен вид създава големи възможности за широка ориентация в пространството, за получаване на разнообразни впечатления и за непосредствено запознаване на децата с предметите, които ги заобикалят. А всичко това са важни източници за психичното развитие.
Трябва обаче да се отбележи, че често напълно самостоятелното ходене без никаква опора не настъпва така бързо и изведъж след застояването. Понякога на детето не му достига незначителна смелост и увереност ,за да се отпусне и да пристъпва самостоятелно. За психичното развитие през тази възраст – края на първата година, от решаващо значение е не толкова самото самостоятелно прохождане, колкото възможността на детето да се движи, макар и с опора (понякога то се държи само с един пръст), в изправено положеуние при придвижването. Това му осигурява по-голяма психична активност. Времето за самостоятелно прохождане се движи в относително широки граници: от 10-ия до 15-ия месец. Това трябва да се има предвид при оценката на този показател.
НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: След като детето е ходило с опора, водено за ръка, се проверява доколко то ходи стабилно и в каква степен има нужда да се държи. Детето се оставя да пристъпва самостоятелно, без да се принуждава за това.
ОЦЕНКА: Показателят се оценява положително, ако детето може да ходи свободно и стабилно с малка опора на разстояние 5 м. или при три опита в два да направи самостоятелни стъпки на разстояние 2 м.

Източник:
Манова–Томова, В.; „Психологическа диагностика на ранното детство“

Логопедико във FACEBOOK

Логопедико в YOUTUBE