Двигателно развитие

Двигателно развитие – 4 СЕДМИЦИ
Изправя глава за кратко време

ХАРАКТЕРИСТИКА: През първите четири седмици след раждането движенията на новороденото се характеризират с импулсивност и некоординираност. След втората и особено след третата седмица обаче детето започва да прави опити да си изправя главата за съвсем кратко време – 2-3 секунди. Това е една от първите прояви, която показва началото на развитие на движенията на главата. С това се поставя началото на развитието на цялата последваща и все повече усложняваща се двигателна активност. Възможността детето да си повдига главата, макар и за кратко време, показва, че широката ирадиация на нервната възбуда, така характерна за първите седмици и месеци след раждането, започва да протича по определен път. Обикновено това възниква с появата на зрителното и слухово съсредоточаване. Разбира се, това есамо начало, но именно като такова то е показателно.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: Най-добре може да се провери дали детето е вече в състояние да си задържа главата изправена, макар и за кратко време, като се постави легнало по корем. Обикновено веднага след това то започва да прави опити да си повдигне главата и бързо я отпуща. Същественото, на което трябва да се обърне внимание, е дали детето прави усилие да повдигне главата си и да я задържа за 2-3 секунди.

ОЦЕНКА: Оценката е положителна, ако детето направи неколкократно опити през различни интервали и успее да задържи главата си за няколко секунди. Най-малко двукратно трябва да се отбележат такива опити.

Двигателно развитие – 8 СЕДМИЦИ
Задържа главата си изправена, взето на ръце

ХАРАКТЕРИСТИКА: След първите опити за изправяне на главата през първите четири седмици детето успява да задържи главата си по-продължително време. Разбира се, умората пак настъпва бързо, но все пак това по-продължително задържане показва, че развитието на движенията е вече тръгнало по своя закономерен път и определена последователност. Известно е, че двигателната активност се развива от горната част на тялото надолу, като най-напред укрепват движенията на главата. Това показва, че кората на мозучните полукълба вече влиза постепенно в своята нормална функция.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: Задържането на главата в изправено положение през тази възраст може най-добре да се установи, като детето се вземе на ръце в изправено положение и леко се прикревна на гърба. Главата не бива да се придържа, нито принудително да се изправя. Трябва да се наблюдава дали когато детето се държи във вертикално положение на ръце, то си изправя главата, или я отпуща.

ОЦЕНКА: По този показател се дава положителна оценка, ако детето може да задържа главата си изправена най-малко за 1–2 минути.

Двигателно развитие – 12 СЕДМИЦИ
Държи продължително главата си изправена.
Има опора на краката

ХАРАКТЕРИСТИКА: В този показател са включени две отделни двигателни прояви, отнасящи се до движенията на тялото и дветет му противоположни страни – движенията на главата и движенията на краката.

През третия месец движенията на главата са вече така укрепнали, че детето може да я държи изправена продължително време, без да се умори. Това му дава възможност то вече да разглежда близкостоящи около него предмети и хора. Децата в тази възраст лесно изправят и задържат главата си изправена, когато са поставени по корем или когато са взети на ръце. Дете, което до края на 12-тата седмица не може да държи главата си изправена, трябва да бъде подложено на по-обстойно наблюдение и изследване.

Опората на краката е показател за ранно начало в подготовката на детето за изправяне, т.е. за задържане на тялото в изправен вид и прохождане. Този показател представлява трансформиран безусловен стъпален рефлекс в условен. За да не угасне той като вродена проява, са необходими упражнения още от края на първия месец след раждането. При липса на упражнения, при боледуване и при някои увреждания на централната нервна система (церебрални парализи и др.) детето трудно овладява този показател или съвсем не го придобива до края на третия месец. Поради това трябва да се установи причината. При всички случаи на закъснение след третия месец опората на краката се създава с много по-големи усилия, отколкото до този срок.

Изоставянето в изправянето на главата и продължителното й задържане изправена също трябва да насочи вниманието към търсене на причината за това: твърде чест ото може да се дължи на мозъчно увреждане, което трябва да се има предвид при ранната диагностика. Опората на краката липсва или трудно се създава урахитични, хипотрофични и недоносени деца.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: Продължителното задържане на главата се установява най-добре, като детет осе постави по корем. Най-стабилното положение то си намира, като се опира на лакти. В такова положение – опряно на лактите, то може да стои продължително време и с изправена глава да разглежда пред себе си и наоколо.

Дали детето има опора на краката може да се провери най-сигурно, като се повдигне от възрастния, взето под мишници, и се остави краката му леко да се допират до твърда повърхност, без да се отпуща тежестта на тялото върху краката. Трябва да се установи дали детето търси да опре краката си, след като е усетило твърдата площ.

ОЦЕНКА: За изправянето на главата се дава положителна оценка, когато детето може да я задържа изправена повече от 4–5 минути. За опората на краката положителната оценка изисква при изправяне на детето то да търси да си опре краката на съответната повърхност, а при опиране – да си допира стъпалата. Оценката на всеки от тези показатели е ?, следователно пълна положителна оценка се поставя при изпълнението и на двата.

 

Двигателно развитие – 16 СЕДМИЦИ
Обръща глава по посока на звука

ХАРАКТЕРИСТИКА: Същността на този показател включва координираност между движенията на главата и функцията на слуховия анализатор. При определен слухов дразнител (раздрънкване на играчса, човешки глас и др.) детето си обръща главата и търси източника на звука. Това е начало на ориентиране на детето в пространството чрез достъпните му за този период движения на главата. Ориентацията в пространството заема съществено място в психичното развитие на детето и поради това е важен показател на нормалност на развитието.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: Необходимо е зад детето или встрани, без то да вижда, да се раздрънка дрънкалка или звънче на разстояние 1,5–2 м. Детето трябва да се обърне към източника на звука, т.е. да обърне главата си към страната, откъдето идва звукът. Характерно за тази възраст е увеличеното латентно време – детето не е в състояние да се обърне непосредствено веднага след като започне да действа звуковият дразнител, а обикновено това става с известно закъснение – до 10-15 секунди.

ОЦЕНКА: Показателят се смята за усвоен, ако детето си обърне главата към звуковия дразнител двукратно, при различно разположение на източника.

Двигателно развитие – 20 СЕДМИЦИ
Обръща се от гръб по корем

ХАРАКТЕРИСТИКА: Овладяването на тази двигателна проява е особено важно за психичното развитие. Това е първото двигателно постижение ан детето, чрез което то може самостоятелно да промени положението на цялото си тяло в пространството. Това е успех не само за двигателното развитие в прекия смисъл на думата. Чрез овладяване на това сложно дивжение детето добива самочувствие, повищава се емоционалният му тонус. При това чрез обръщанетот от гръб по корем детето си завоюва известна елементарна независимост от възрастните. Като се обръща от гръб по корем, то може да се приближи до играчка около него, без да чака винаги възрастен да му я подаде. Именно това е сериозна придобивка непосредствено за психичното развитие.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: Детето се поставя да легне по гръб, по възможност на по-широко място, на твърда повърхност, а не на дюшек. Встрани от детето се поставя интересна за него играчка, като преди това тя му се показва или раздрънква. Наблюдава се дали, проследявайки я с поглед, то ще се обърне от гръб по корем, за да я достигне. Правят се три опита, за да се установи дали детето ще се обърне от гръб по корем. Обръщането трябва да бъде напълно самостоятелно!

ОЦЕНКА: За да се даде положителна оценка на показателя, е необходимо от три опита детето поне веднъж да се обърне самостоятелно от гръб по корем.

Двигателно развитие – 24 СЕДМИЦИ
Опитва се да пълзи

ХАРАКТЕРИСТИКА: Опитите, които детето прави да пълзи през тази възраст, са продължение на реализирането на стремежа му към самостоятелно придвижване (след обръщането от гръб по корем). Тези опити са външен израз в поведението на детето на добра координация между движенията на ръцете и кратата и достатъчна приспособеност към условията, при които то живее. Опитите му за пълзене правят детето не само двигателно по-активно, но дава тласък и на психичната му активност – чрез тези опити се засилва интересът му към предметите и хората, които го заобикалят. Опитите за пълзене през този период, както и самото пълзене през следващия, имат положително значение за психичното развитие. Така детето се приспособява по-пълно към околната среда и по-силно се свързва с нея.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: Детето се поставя легнало по корем. Пред него на разстояние, по-голямо, отколкото то може да достигне с ръка, се поставя играчка. Ако детето е започнало да прави опити да пълзи, при тази ситуация то придвижва ръце към играчката, за да я достигне. При наличие на такова усилие може да му се помогне да пропълзи, като възрастният сложи едната си ръка, опряна с дланта към стъпалата на краката за опора. Ако при тази малка помощ детето пропълзи до играчката, това се приема като опит за пълзене.

ОЦЕНКА: Показателят се смята за успешно осъществен, ако детето успее да пропълзи няколко сантиметра самостоятелно, за да достигне играчката, или с помощта на възрастния – чрез опиране на стъпълъта му върху длянта на възрастния.

Двигателно развитие – 28 СЕДМИЦИ
Опитва се да сяда самостоятелно

ХАРАКТЕРИСТИКА: Около средата на първата година детето започва да прави своите първи опити за самостоятелно сядане. Това то постига, като променя най-често положението на тялото си от легнало към изправено. Тъй като по това време то още не е укрепнало, за да заеме напълно изправено положение, то сяма. Така че сядането се осъществява като междинен етап към изправянето. Функцията на сядането през тази възраст е да укрепи устойчивостта на горната част на тялото, за да може през следващия период укрепването на слезе към долните крайници и детето са се изправи на крака. От друга страна, активното сядане (не пасивно поставяне и укрепване от възрастния в седнало положение) има голямо значение за психичното развитие – в седнало положение детето започва да възприема въздействията на околната среда по „човешки“ начин, изправен, макар и наполовина, вид, при което кръгозорът му се разширява и то има възможност да възприема много повече впечатления, отколкото в легнало положение.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: Детето се поставя в легнало положение по гръб. Показва му се интересна играчка, изчаква се тя да му направи впечатление и след това играчката се отдалечава постепенно в хоризонтално положение по посока към краката, така че, за да я вижда, детето трябва да повдигне глава. След това играчката се повдига по-високо над краката, така че, за да я достигне, то трябва да седне. Опитите за сядане децата правят по твърде разнообразен начин. Най-често детето търси да се улови за някаква опора, за да седне. В такъв случай то се обръща настрана и, хванато за опора, сяда. Може да седне и след като се обърне от корем на гръб и т.н. за да реализира опита си да сяда, детето може да се хване за ръката на възрастния за опора, обаче активността за сядане трябва да бъде изцяло на детето, а не на възрастния. Важното е то да се опитва да заеме активно седнало положение, макар и с опора, а не пасивно и принудително да се постави да седне.

ОЦЕНКА: Приема се, че показателят е постигнат, ако детето направи опит да сяда активно, независимо от това, дали се придържа за опора, или не се придържа. От три опита трябва да бъде сполучлив поне един.

Двигателно развитие – 32 СЕДМИЦИ
Изправя се, като се държи за опора

ХАРАКТЕРИСТИКА: При нормално развитие скелетът на детето към 8-месечна възраст има достатъчно издръжливост, мускулната система е вече укрепнала, мозъчната кора е развита дотолкова, че да осигури елементарен контрол на двигателната дейност. благодарение на това през този период детето е в състояние да се изправя самостоятелно, като се хваща за неподвижна опора. Това е решителна и сериозна крачка напред за цялостното развитие на детето и особено за неговото психично развитие – изправеното положение, макар и с опора, му дава възможност да застане в истинска човешка стойка, което оказва своето огромно въздействие върху заселване на психичната активност – в изправено положение детето задържа вниманието си по-продължително върху предметите, които го заобикалят, това засилва интереса му към заобикалящата го среда, реакциите му към околните въздействия стават по-разнообразни, то търси нови впечатления.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: Детето може да се изправи, като се държи за неподвижна опора от лежащо или от седнало положение. Трябва да е седнало или легнало близо до някаква опора (например преградата на леглото). За да предизвика изправяне, възрастният може да повдине интересна играчка или друг предмет на височината на изправеното дете, за да насочи то натам своята двигателна активност и да се изправи.

ОЦЕНКА: От три опита с играчка е достатъчно детето да се изправи самостоятелно един път, за да се приеме показателят за изпълнен.

Двигателно развитие – 36 СЕДМИЦИ
Пристъпва встрани

ХАРАКТЕРИСТИКА: Това е двигателна проява, която следва естествено, след като детето се научи да се изправя и може да се придържа самостоятелно за неподвижна опора. Стремежът му към движение е много силен. Най-удобният начин за придвижване сега, когато е изправено и е хванатот с двете ръце за неподвижна опора, е да пристъпва страни. Това са първите му опити за пристъпване с опора. Те са подготовка към пристъпването напред през следващия период. Това пристъпване измества постепенно пълзенето. Пристъпването встрани показва, че детето вече има известна готовност да овладее ходенето, което обаче не се осъществява бързо. Необходимо е детето де се утвърди в изправено положение, необходимо е да привикне да си мести последователно краката, необходимо е да привикне да се движи в пространството в изправен вид. За всичко това пристъпването встрани, хванато за неподвижна опора, му помага твърде много.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: За изходно положение се взема детето да е изправено, хванато за преградата на леглото. Възрастният застава встрани и движи интересна играчка по продължение ан опората на детето. Привлечено от играчката, детето иска да я достигне и пристъпва встрани.

ОЦЕНКА: Оценката е положителна, ако от три опита детето направи два пъти по 3-4 пристъпвания встрани около неподвижна опора.

Двигателно развитие – 40 СЕДМИЦИ
Ходи, водено за ръце

ХАРАКТЕРИСТИКА: След ходенето встрани детето е достатъчно подготвено да си придвижва краката в изправено положение и ходенето напред се осъществява значително по-лесно. Разбира се, неговото овладяване не става изведнъж. Най-леката степен и най-първият етап в това отношение е детето да пристъпва встрани, водено от възрастен за двете ръце, а след това започва да пристъпва и напред. Така възрастният определя насоката на придвижването и детето го следва. Новото в този начин на придвижване е, че детето съгласува своите движения на краката с насоката, която му дава водещият го възрастен човек. Това е една по-висока степен на двигателно нагаждане и приспособяване.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: Установяването е значително просто и лесно. Достатъчно е възрастният да застане пред детето в леко наведено положение, да му подаде двете си ръце и да го подкани да ходят. Дете, което вече се е опитвало да ходи, водено за две ръце и да пристъпва напред, винаги с удоволствие се улавя за ръцете на възрастния и тръгва. Това първо придвижване напред се прави от детето със силно издаден напред корем и с ясно изразен стремеж да прави големи крачки. Това му създава голяма неустойчивост. Но в този период то почти изцяло се опира на поддръжката на възрастния, който го води, а вниманието му е насочено изключително към движенията на краката, без да държи сметка за равновесието при придвижването си.

ОЦЕНКА: Оценката е положителна, ако от три опита в два детето може да направи 4-5 стъпки напред, водено от възрастния за две ръце.

Двигателно развитие – 44 СЕДМИЦИ
Ходи след подвижна опора

ХАРАКТЕРИСТИКА: Възможността на детето да ходи след подвижна опора свидетелства за значителна укрепналост и сигурност в движенията на краката. При ходенето напред с подвижна опора (столче, количка и др.) инициативата за определяне посоката на ходенето е в детето. В този процес то постепенно не само овладява техниката на ходенето, но изпитва удоволствие от самостоятелното придвижване. Радостта, че може да отиде, където поиска (в известни граници), макар и с опора, която то самото движи, го прави по-активно и то с по-голям интерес се свързва с околната среда.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: Детето се поставя да се държи за сполче или друг подвижен предмет и му се показва, че може да го бута. Ако то вече е изпитало удоволствие от това, детето бързо се нагажда и започва да движи сполчето и да върви след него. Ако дотогава не се е упражнявало в това, детето се опитва с известна несигурност, но ако развитието му е достигнало до необходимото ниво, то започва да пристъпва, като се опитва да бута столчето.

ОЦЕНКА: За положителна оценка на показателя е необходимо детето да може да направи успешно поне 5-6 стъпки, като бута столчето пред себе си.

Двигателно развитие – 48 СЕДМИЦИ
Застоява се без опора

ХАРАКТЕРИСТИКА: След успешните опити на детето да ходи след подвижна опора, то значително се уравновесява в своето изправено положение и настъпва време, когато детето може да се отпусне и да застане, без да се придържа. В началото това са само отделни кратки мигове, които все повече се удължават, и детето се застоява доста продължително време – до ?–1 минута. Това е последният стадии преди самостоятелното прохождане. Но твъде често след застояването без опора детето още дълго време има нужда да ходи с малка опора, преди да се отпусне да пристъпва напълно самостоятелно. Все пак самостоятелното застояване е важен момент, защото укрепва увереността у детето, че може да стои, без да има нужда от помощ. А това е необходима психическа подготовка към самостоятелно ходене.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: В позната за детето обстановка, в спокойно състояние детето се оставя да се застои самостоятелно. Необходимо е теренът да бъде равен и обувките на детето да са удобни – меки, високи с връзки, за да бъдат стегнати глезените на краката.

ОЦЕНКА: От три опита е достатъчно детето да се застои в един с продължителност от 20-30 секунди, за да се оцени постижението на показателя положително.

Двигателно развитие – 52 СЕДМИЦИ
Пристъпва самостоятелно или с малка помощ

ХАРАКТЕРИСТИКА: Самостоятелното прохождане изразява завършването на продължителния процес на подготовка за ходене в изправен вид, който започва още от първите седмици и месеци. Възможността на детето да ходи самостоятелно изменя коренно характеристиката на неговото поведение. От напълно зависимо от волята на другите то се превръща в самостоятелен инидивид в най-пряк смисъл на думата. В самостоятелното прохождане се дава израз на едно значително двигателно съвършенство, овладяване на редица по-прости движения и особено – утвърждаване на доста добра координация между тях. Освен това със самостоятелното ходене се поставя истинска основа на човешко развитие – ходенето в изправен вид създава големи възможности за широка ориентация в пространството, за получаване на разнообразни впечатления и за непосредствено запознаване на децата с предметите, които ги заобикалят. А всичко това са важни източници за психичното развитие.

Трябва обаче да се отбележи, че често напълно самостоятелното ходене без никаква опора не настъпва така бързо и изведъж след застояването. Понякога на детето не му достига незначителна смелост и увереност ,за да се отпусне и да пристъпва самостоятелно. За психичното развитие през тази възраст – края на първата година, от решаващо значение е не толкова самото самостоятелно прохождане, колкото възможността на детето да се движи, макар и с опора (понякога то се държи само с един пръст), в изправено положеуние при придвижването. Това му осигурява по-голяма психична активност. Времето за самостоятелно прохождане се движи в относително широки граници: от 10-ия до 15-ия месец. Това трябва да се има предвид при оценката на този показател.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: След като детето е ходило с опора, водено за ръка, се проверява доколко то ходи стабилно и в каква степен има нужда да се държи. Детето се оставя да пристъпва самостоятелно, без да се принуждава за това.

ОЦЕНКА: Показателят се оценява положително, ако детето може да ходи свободно и стабилно с малка опора на разстояние 5 м. или при три опита в два да направи самостоятелни стъпки на разстояние 2 м.

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА ДВИГАТЕЛНОТО РАЗВИТИЕ

(от 15 до 36 МЕСЕЦА)

Двигателно развитие – 15 МЕСЕЦА
Хади самостоятелно, но често пада

ХАРАКТЕРИСТИКА: Този показател изразява определен начален етап в овладяването на едно от най-основните и значими за развитието на човека движения – ходенето в изправен вид. В този начален стадий ходенето е всес още несигурно. Детето е още твърде нестабилно и затова много често пада. То се намира в самото начало на овладяването на умението да ходи самостоятелно. Но все пак то упорито и често се стреми към това. До края сна този период – 15-ия месец, е границата на нормалното време за самостоятелно прохождане. Разбира се, необходим иса многократни до безкрайност повторения и търпеливи упражнения, много успешни и неуспешни опити, за да станат те напълно овладяно умение. Но в процеса на развитието това е важен момент – детето физически се откъсва от непосредствената си зависимост от възрастните, които са му били необходими досега при придвижването в пространството.Тази физическа независимост е важна предпоставка и за промяна в самочувствието на детето. Това обуславя възникването и развитието на стремеж към самостоятелност – важна особенст в поведението на детето, която започва да се формира непосредствено след опитите за самостоятелно ходене.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: Външните белези, по които може да се установи дали детето ходи (макар и с чести падания), са: дали прекарва бодърстването си главно в изправен вид; дали обикновеният начин на придвижване в пространството е самостоятелно ходене, макар и още често да пада. Стойката на детето е значително по-изправена, което говори за значително балансиране в положението на тялото.

ОЦЕНКА: Прави се в процес на по-продължителни наблюдения. Еспериментална проверка: на разстояние 10 м се допуща едно падане, за да се приеме, че показателят е изпълнен.

Двигателно развитие – 18 МЕСЕЦА
Ходи стабилно, по-рядко пада

ХАРАКТЕРИСТИКА: Това е следващата степен от овладяване на самостоятелното ходене – детето е овладяло умението да ходи, но това ходене все още не е автоматизирано, поради което е необходимо внимание. Умението да ходи е вече налице, но то не е все още така утвърдено, че да не изисква внимание и усилие. Двигателната възбуда при този етап на овладяването на ходенето е в голяма степен концентрирана в съответните двигателни участъци на мозъка, което личи от външния вид на държането на тялото при ходене – ходенето се извършва само с краката и само в рекдки случаи и при несигурност на терена взимат участие и други части на тялото – наклон на горната част и разперване на ръцете.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: Наблюдава се как ходи детето в продължение на 1 минута, като се отчита положението на тялото, което трябва да бъде както при обикновено ходене – изправено, без наклон напред. Допуща се известно поклащане на тялото при ходене, което все пак показва неговото несъвършенсто.

ОЦЕНКА: Приема се, че показателят е изпълнен, ако детето ходи изправено, стъпва стабилно, без да се опира и оглежда при познат терен. Бързината на ходенето не се взема под внимание. При падан, което трябва да е рядко, детето трябва да може самостоятелно да стане.

Двигателно развитие – 21 МЕСЕЦА
Опитва се да тича

ХАРАКТЕРИСТИКА: Това е един от сигурните признаци, че автоматизирането на ходенето е настъпило. Колкото и несръчни да са тези първи опити за тичане, те все пак показват, че първоначалната трудност при овладяването на техниката на ходенето е преодоляна. Опититет на детето да тича показват, че то вече не мисли ине отделя специално внимание къде и как да си постави краката, как да стъпи, за да ходи успешно. Тичането е признак за една по-бърза координация на движенията, особено на движенията на крайниците – краката и ръцете.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: Опитването на детето да тича може да се провери и установи най-естествено, като възрастният хваща детето за ръка и му казва: „Хайде сега да тичаме!“ Децата обичат да тичат с възрастен. Когато детето е започнало да прави опити в тичане, обикновено с голямо удоволствие се включва да тича в възрастния. Разбира се, това тичане е още твърде несръчно, но показателно е, че то си вдига сравнително бързо краката, много по-бързо, отколкото при обикновено ходене. Ако детето не е започнало да прави опити за тичане, обикновено се опъва или увисва на ръката на възрастния. Разбира се, трябва да се внимава детето да не е уморено, защото тогава то се държи така или отказва да тича, дори и когато може.

След това се прави нов опит – на разстояние 4-5 м. се поставя интересна играчка и от детето се иска да изтича и да я донесе много бързо. В този случай се проверява доколко детето може да се опитва да тича.

ОЦЕНКА: Показателят е изпълнен, ако детето успее да направи сполучлив опит да ускори ходенето във вид на тичане, като разстояние от 10 м. премине най-малко двойно по-бързо от обикновено ходене.

Двигателно развитие – 24 МЕСЕЦА
Качва се и слиза по стълба,
като се държи за перилата

ХАРАКТЕРИСТИКА: Този показател изразява една значителна укрепналост на общото движе ходене. Качването и слизането по стълба, когато детето е водено от възрастен, може да се осъществи в много по-ранен период – почти веднага, след като проходи или дори преди да ходи напълно самостоятелно. Но тогава основният характер и същността на това движение – подемането на тялото съобразно изкачването на по-високо стъпало, се осъществява от възрастния, който води детето, а то само върви след нето. В този случай по-голямата част от усилията се извършват от възрастния. Съвсем друго е, когато детето се качва или слиза по стълба самостоятелно, хванато за перилата на стълбата. Тогава то самото трябва да осъществи това подемане на тялото при качване нагоре или да задържи устрема на тялото при слизане. Ако детето не е автоматизирало вече ходенето, то не е въстояние да се качва и слиза по стълба, без да го държи възрастен. При качването и слизането по стълба, когато се държи за перилата, у детето се осъществява спонтанно координация между движенията на краката и ръцете и съгласуваност с подемането на цялото тяло. Без известна зрялост на координационните механизни е невъзможно да се осъществи тази сложна система от движения.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: Детето се оставя да се изкачва и слиза по 5 стъпала от стълба с височина на стъпалана 10 см. Показва му се как да се държи за перилата, за да не падне. Не се позволява то да сяда или да слиза пълзешком. При несполучлив първи опит отново се повтаря същата процедура. Допуска се и трети опит.

ОЦЕНКА: Показателят се смята за постигнат, ако детето успее да се качи и слезе 5 стъпала при един от трите опита.

Двигателно развитие – 30 МЕСЕЦА
Тича значително добре

ХАРАКТЕРИСТИКА: Този показател изразява една значително голяма зрялост на двигателния анализатор. Но за неговото осъществяване има много голямо значение упражнението и възможността детето да се движи в по-широка площ. Същността на това умение е обусловено от усвояване на редица по-прости двигателни умения и особено от усвояването на ходенето. Умението в ходене трябва дотолкова да е автоматизирано, че неговото ускоряване до степен на тичане да не представлява никакво сериозно затруднение. Изобщо тичането е външен признак на една значително нараснала концентрация на двигателната възбуда само към движенията и краката.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: На детето се казва: „Я да видим как можеш да тичаш. Хайде, иди и ми донеси тази играчка!“ (Предварително се поставя интересна играчка на разстояние 10 м. от детето.)

ОЦЕНКА: Показателят се смята за постигнат, ако детето донесе с тичане поставената играчка. От два опита единият трябва да е сполучлив.

Двигателно развитие – 36 МЕСЕЦА
Качва се и слиза по стълба,
без да се държи

ХАРАКТЕРИСТИКА: Това показва една по-висока степен на физиологическа зрялост и психична устойчивост. Тук мобилизирането на опорно-двигателния апарат е на много по-високо равнище, отколкото при качване и слизане по стълба с опора (предишния показател). Качването и слизането без опора изисква много по-стабилна координация между движенията на ръцете, краката и цялото тяло. Качването и слизането по стълба през тази възраст се осъществява твърде често само с единия крак, а другият просто се прибавя към първия. От време на време детето се опитва да се качва и слиза последователно с двата крака. Това е признак на много добро моторно развитие.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ: Детето се завежда до стълба с перила и височина на стъпалата 10 см. и му се казва: „Можеш ли да се качиш и да слезеш по тази стълба, но без да се държиш? Хайде, качвай се и аз ще ти кажа кога да се върнеш и да слезеш. Само внимавай – трябва да се качваш и слизаш, без да се държиш!“ Ако детето не се осмелява да се качи само, възрастният може да покаже как трябва да се качва и да слиза.

ОЦЕНКА: Показателят е осъществен, ако детето може да се качи и да слезе, без да се държи, по 5 стъпала на стълбата. Ако допусне грешка – седне или се улови за перилата, опитът се повтаря. От три пита един трябва да бъде без грешка. Не се взема под внимание дали детето се качва и слиза само с един крак или с двата последователно. За тази възраст е важнодетето да се качва и слиза, без да се държи.

Източник:

Манова–Томова, В.; „Психологическа диагностика на ранното детство“

Логопедико във FACEBOOK

Логопедико в YOUTUBE

Вижте още:
[st-tag-cloud]