Слухови нарушения

логопед пловдив - слухови нарушения

Слухът е способност на организма да възприема и диференцира звуковите колебания посредством слуховия анализатор.

Нарушенията на звуковия анализатор могат да доведат до глухота и слабо чуване.
– Глухотата е сензорен дефицит, при който личността не може да възприема звукови стимули във всичките им форми.
Слабото чуване е нарушение на слуха до такава степен, че за да се възприемат звуковите колебания, са необходими специални адапционни конструкти. Повечето от лицата със слухово увреждане притежават остатъчен слух.

Звуковете се характеризират с интензивност и честота.
– Интензивността на звуковете се измерва в децибели.
– Честотата на звука се измерва в херца. При лицата със слухови нарушения по-често се увреждат високите чистоти на възприемане.

Различаваме три степени на слабо чуване. (Нормата за чуваемост е от 0 до 25 дБ):
– 1 степен: понижението на слуха не превишава 50 дБ.
– 2 степен: понижението на слуха е от 50 до 70 дБ.
– 3 степен: понижението на слуха превишава 70 дБ. Тук можем да говорим за частична глухота.
– Тотална глухота: загуба на слуха над 80 дБ.

Лицата със слухови нарушения се делят на:
1. Глухи – рано оглушели без речеви опит.
2. Глухи – късно оглушели с известен речеви опит.
3. Слабо чуващи с минимални недостатъци на речта.
4. Слабо чуващи с недоразвитие на речта.

За граница между ранното и късното оглушаване се приема периодът на началното формиране и развитие на речта.

ПРИЧИНИ ЗА СЛУХОВИТЕ НАРУШЕНИЯ: Според локализацията на увреждането се делят на:
– Кондуктивни: вследствие на нарушение на външно или средно ухо, поради което звуковите колебания не могат да достигнат до вътрешното ухо.
– Невросензорни: вследствие на нарушения на слуховия нерв или на сензитивния механизъм във вътрешното ухо.

ЕТИОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ НА СЛУХОВИТЕ НАРУШЕНИЯ: Наследствени фактори; Родови травми: предимно физически при раждане в форцепс, вакуум-екстрактор и с асфикция; Патогенни влияния в пренаталния период; Възпаление на средното ухо (отит); Инфекциозни заболявания, който могат да доведат до трайни дефекти на средното и вътрешното ухо (скарлатина, рубеола, заушка, менингит, тежки форми на грип); Предозиране с медикаменти (стрептомицин, гентамицин и др.); Травми с разкъсно-контузен характер на вътрешното или средното ухо. Баротравми.

СПЕЦИФИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЛИЦА СЪС СЛУХОВИ НАРУШЕНИЯ: Зрителните, вибрационните, осезателните възприятия в периода на предучилищна и начална училищна възраст се осъществяват по-бавно, с недостатъчна степен на обобщение. По-късно се уеднаквяват възможностите с тези на децата в норма. До края на началната училищна възраст се отбелязва снижаване на паметта по редица показатели: преднамереното запомняне е занижено, конкретно; дълготрайната памет е слабо развита. Глухите деца без речеви опит и слухови остатъци не проговарят самостоятелно. Слабо чуващите деца по-късно произнасят първите си думи. Налице са нарушения във фонацията и в артикулацията. За комуникация се използва мимико-жестова реч и дактил. Мисленето се характеризира с известни задръжки: забавя се преходът от нагледно-действеното към словесно-логическо мислене. Обобщенията при децата със слухови нарушения са недостатъчно диференцирани и твърде широки по обем.

Вижте още:
[st-tag-cloud]