Специфични езикови нарушения

Специфичните езикови нарушения се появяват при деца в норма, без увреждания, растящи в нормална среда. Обикновено се отдават на забавено съзряване на мозъчни клетки в отделни области на кората на главния мозък, което се отразява негативно върху развитието на езика и говора в сензитивния период. Благодарение на голямата пластичност на детския мозък езиковата функция се поема от здрави клетки в други мозъчни участъци и езиковата функция започва да се развива, макар и по-късно. При изследванията, които се правят след третата година на детето, когато препоръките за изчакване на едно нормално „проговаряне“ не действат, вече може да не се открият мозъчни аномалии – органиката е заличена, но нарушенията на езика са останали. Това са етиологично неустановените случаи, обикновено при които мозъчните поражения са били сравнително леки, а собственият компенсаторен потенциал на детето – висок.

ФОРМИ НА СПЕЦИФИЧНИ ЕЗИКОВИ НАРУШЕНИЯ

ФОНОЛОГИЧНИ НАРУШЕНИЯ

Фонологичните нарушения се изразяват в затруднения в овладяването на фонологичните правила и в произнасянето на говорните звукове и оперирането с тях при подреждането им във фонемни последователности.

Фонологичните нарушения най-общо представляват:

  1. Проблеми с разбираемостта и яснотата на говоримия език в предучилищна възраст, без следващи трудности при чете и писане.
  2. Проблеми с разбираемостта и яснотата на говоримия език в предучилищна възраст, а в начална училищна възраст – с трудности в усвояването на четенето и писането или само на едно от двете.

СИМПТОМИ:

  • Налице са нарушения във фонемния гнозис, но разбирането на езика е съхранено.
  • Не се наблюдават прагматични нарушения – общителни деца, като малки не се смущават от речевите си особености. В горна предучилищна възраст може да преминат към избирателно общуване с околните поради осъзнаване на проблема.
  • В ранна възраст речта е силно неразбираема, сякаш детето говори на някакъв „собствен“ език. Грешно се генерират голям брой съгласни звукове от ранния, средния и късния онтогенезис.
  • Замените на звукове са пълни (един звук се заменя с ясен звук от същата фонологична система) и непостоянни (трудният звук може да се заменя с различни звукове без никаква закономерност). Налице са и пропускане, изопачаване, добавяне, разместване на звукове.
  • Звуковете може да се грешат системно в определена позиция, но да се учленяват правилно в другите позиции.
  • Фонемните нарушения са повече в изолирана реч, отколкото при изолирано изговаряне на думи и фонеми.
  • Освен на звукове, се допускат и размествания на срички, а сложните срички се редуцират до прости.
  • Не са изключени признаци на лека граматична недостатъчност (проблеми главно в употребата на префикси и на служебни думи).
  • Нарушена е способността за възприемане и произвеждане на рими (римуване).
  • В повторна, имитационна реч е възможна по-качествена продукция, отколкото в собствена продукция.

ГРАМАТИЧНО НАРУШЕНИЕ

При граматичното нарушение водещо е засегнатото овладяване на граматичните правила на езика – синтактични (начините, по които различните части на речта се комбинират в изречения) и морфологични (определят съчетаването в думи с определено значение на морфемите, чрез които се изразяват род и число на съществителните и прилагателните имена и лице, число и време на глаголите).

СИМПТОМИ:

  • Редуцирана експресивна реч. (При около 3–годишните деца продукцията е много бедна, наподобява речта в периода на проговарянето с минимален брой думи с неясен контур. Речникът на по-големите деца е по-беден, отколкото на връстниците им без нарушения.)
  • По-бавно се усвояват правилата за конструиране на фрази. Децата дълго остават на ниво дву- и трисловно изказване.
  • Ограничена употреба или пропускане на второстепенни части на изречението и на служебни думи (късно се появяват предлозите, местоименията, числителните имена, морфемите с граматично значение).
  • Пропускане и на главни части на изречението (подлог, сказуемо).
  • Изменения в словореда чрез разместване на думи.
  • Грешки в рода и числото, в членуването на съществителните и прилагателните. Грешки във времената на глаголите. Липса на съгласуваност между думите в изречението.
  • Разбирането на речта превъзхожда експресивните възможности на детето, а употребата на жестове и мимики е обичайна компенсаторна проява при тях.
  • Възможни са леки прозодични смущения от типа на запъването при опитите да се формулира вербалното съобщение.
  • Присъстват и артикулационни и фонологични грешки, смущения във фонемния гнозис.

СЕМАНТИЧНО–ПРАГМАТИЧНИ НАРУШЕНИЯ

При семантично-прагматичните нарушения водещо е нарушението на семантиката (съдържанието на езика), от което страдат разбирането, употребата на езика, както и формата му. Предполага се, че тези деца използват неадекватна стратегия за овладяване на език – стремят се да запомнят думите, изразите, интонацията, а не правилата на езика и значението на думите.

СИМПТОМИ:

  • Водещ симптом е способността за качествена имитация на чужди думи и изказвания, съчетана с некачествена собствена продукция.
  • Тези деца проговарят късно и родителите им нерядко започват да се съмняват, че са глухи, защото не проявяват реакция към реч. Но слухът им е съхранен, тъй като реагират на други звуци.
  • Научават се да говорят по подражание сравнително правилно, но използват езика ситуативно. Някои деца са комуникативни, говорят повече, отколкото разбират.
  • Налице е ехолалия, неадекватни отговори на въпроси извън познат контекст и промяна на темата (неумението да поддържат разговор в контекста на комуникацията се описва като cocktail party speech).
  • Употреба на шаблонни изрази, стереотипни изрази и такива, извлечени от речта на събеседника.
  • Употреба на „кухи“ фрази без определен смисъл.
  • Замени на думи, сходни по значение.
  • Добра вербална реакция на думи с конкретно значение и кратки изрази, лоша вербална реакция на абстрактни думи и сложни изрази.
  • Спонтанната продукция е по-некачествена от имитационната. Грешки в употребата на личните местоимения, синтактични грешки, морфологични грешки.
  • При по-тежките случаи непрецизната диагностика може да доведе до погрешно заключение за психично разстройство или аутизъм.

Използвана литература:
Ценова, Ц.; “Логопедия – описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения”, 2012

Логопедико във FACEBOOK

Логопедико в YOUTUBE