Умствена изостаналост

логопед пловдив - умствена изостаналост

Умствената изостаналост е състояние на задържано или непълно умствено развитие, характеризиращо се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност, т.е. когнитивните, речевите, двигателните и социалните умения. Изоставането може да се съчетава, но може и да не се съчетава с други психични и соматични разстройства.

С времето интелектуалните способности и социалната адаптация могат да се променят и макар и слабо могат да се подобрят в резултат на обучение и рехабилитация. Диагнозата следва да се поставя въз основа на сегашните нива на функциониране.

ПРИЧИНИ: Умствената изостаналост е следствие на тотални органически поражения на кората на главния мозък, в резултат на което се демонстрират трайни нарушения в познавателната сфера. Въпреки разнообразната етиология обаче приблизително в 50% от случаите причините остават неизяснени.

Проф. Д. Левтерова посочва следните възможни причини за появата на умствена изостаналост:

1. Неблагоприятна наследственост, демонстрирана като:
Генни мутации: могат да се проявят микроцефалия, макроцефалия, хидроцефалия, агирия.
Хромозомни аберации: синдром на Даун, синдром на Шерешевски-Търнър, синдром на Клайнфелтър, синдром на котешкия вик, синдром на Патау, синдром на Едуардс, синдром на Реторе.

2. Патогенни фактори през пренаталния период:
Rh и ABO несъвместимост между кръвта на майката и на плода

Заболявания на майката по време на бременността:
– Инфекциозни заболявания: шарки, туберколоза, тежки форми на грип, листериоза, токсоплазмоза, инфекции, предавани по полов път и др.
– Ендокринни заболявания: хипотиреоза, хипертиреоза и др.
– Заболявания на обмяната на веществата: нарушения на обмена на аминокиселините, нарушения на обмена на органическите киселини, болести на натрупването и др.
– Интоксикации
– Облъчвания: радиационни и рентгенови
– Травми: психотравми и стресови състояния, тежки физически травми

3. Патогенни фактори по време на раждане: патологични родови актове или вмешателства в процеса на раждане с асфикция.

  • 4. Патогенни фактори през постнаталния период (най-често до третата година от развитието):
    – Мозъчни заболявания: менингит, енцефалит, менингоенцефалит или възпалителни заболявания на мозъка, вследствие на морбили, скарлатина, заушка, вирусни пневмонии и др.
    – Мозъчни травми поради инциденти с наранявания, удари, падания.
    – Натравяния с лекарства.
    – Други

КЛАСИФИКАЦИЯ НА УМСТВЕНАТА ИЗОСТАНАЛОСТ
Класификация на умствената изостаналост според образователния модел:
– Подлежащи на обучение с IQ от 50-55 до 70-75
– Поддаващи се на тренинг с IQ от 25-30 до 50-55
– Неподдаващи се на социално въздействие с IQ под 25-30

Класификация на умствената изостаналост според същностно-динамични критерии (първичен недостатък, производни отклонения, давност и специфика на патогенните фактори):
– Деца с умствена изостаналост, при които мозъчното заболяване е приключило: Деца, при които заболяването е настъпило по време на утробния период или до 3 години след раждането; Деца, при които заболяването е настъпило по време на предучилищната или ранната училищна възраст.
– Деца с умствена изостаналост, при които мозъчното поражение не е приключило: Деца с епилепсия; Деца с шизофрения; Деца с хидроцефалия; Деца с ревматизъм на главния мозък; Деца със сифилис на главния мозък

СТЕПЕНИ НА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ

1. Лека степен на умствена изостаналост (IQ от 50-55 до 70-75)
– От 0 до 5 години: Налице е минимално изоставане в сензорно-моторната сфера и често остава незабележимо до по-горна възраст; Прохождат по-късно, обикновено след 15 месеца; Проговарят по-късно; На 5 г. речта им е като на 3-годишни деца; Бавно усвояват речта за ежедневна употреба.
– От 6 до 18 години: Възможно е обучение в определена степен; Могат да овладеят социални умения под ръководство; Могат да провеждат разговори; Постигат пълна независимост в самообслужването; Могат да извършват практически дейност, неизискващи умствени умения.

2. Умерена степен на умствена изостаналост (IQ от 35-40 до 50-55)
– От 0 до 5 години: Изоставане в езиково-речевото и двигателното развитие; Разбирането и използването на речта се развива лимитирано; Комуникацията е ограничена; От полза е тренинг за овладяване на умения за самообслужване; Част от децата не могат да се обличат и хранят сами; Имат бедни социални представи.
– От 6 до 18 години: Ограничени успехи в училище. Само някои деца овладяват четене и писане. Категорично са изразени неуспехите по математика; Полезен е тренинг за социални и професионални умения, но до определено ниво; Демонстрира се зависимост от фамилните условия; Възможно е извършването на по-обикновена практическа работа, но под ръководство; Изключение са случаите на напълно невъзможно житейско функциониране.

3. Тежка степен на умствена изостаналост (IQ от 20-25 до 35-40)
– От 0 до 5 години: Изоставане във всички области на развитие и нужда от интензивни грижи; Бедно двигателно развитие; Комуникацията е лимитирана, езиковите и речевите умения са оскъдни; Неуспешен е тренингът за овладяване на умения за самообслужване.
– От 6 до 18 години: Възможно е езиково обучение и обучение в комуникативни умения, но на минимално ниво; Възможно е чрез тренинг да се овладеят елементарни умения за самообслужване.

4. Дълбока степен на умствена изостаналост (IQ под 20-25)
– От 0 до 5 години: Значително изоставане с минимален капацитет за функциониране на сензорно-моторната сфера; Ограничени двигателни възможности с липсваща или ограничена сфера на самообслужване; Комуникацията е ограничена до оскъдни, изолирани звуци; Препоръчителни са постоянни грижи.
– От 6 до 18 години: Лимитирано ниво на двигателно развитие; Комуникацията се осъществява чрез неконвенционални знаци, разбираеми от ограничен кръг хора, и е придружена с неточно артикулирани отделни звуци; Чрез тренинг може да се овладее елементарно самообслужване.

СПЕЦИФИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЛИЦАТА С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ

Дълго запазване на безусловните рефлекси: хващателен и сукателен, който при лицата с дълбока степен на умствена изостаналост се запазва за цял живот. По-късно изграждане на условните рефлекси. Непълноценно използване на анализаторите, без да са налице органични увреди (сякаш гледат, но не виждат, слушат, но не чуват). Нарушени са координацията, точността и прецизността както на общата, така и на фината моторика. Моториката се характеризира или с изключителна бедност и тромавост на движенията, или обратното – изключителна подвижност и пластичност. Неустойчивост на вниманието. Отбелязва се бърза уморяемост. Затруднения във всички аспекти на паметовата дейност. Трудно или невъзможно установяване на връзки и взаимоотношения между обекти. Затруднения при установяване на причинно-следствени връзки и при определяне на съществени признаци на предметите. Трудности в планирането и контрола на отделни дейности. Ниско ниво на общуване. Преобладава нагледно-образното и ситуативно мислене. Труден е преходът от нагледно-образно към абстрактно логическо мислене. Непоследователен характер, влияние от странични случайни дразнители. Труден пренос на знания и умения в нови ситуации. Няма предварително планиране на етапи на дейност, не отчитат правила, условия, резултати. Понижена критичност и лесна внушаемост. Късна поява на речта, около 2 години по-късно в сравнение с нормата. Налице са ехолалична реч, артикулационни нарушения, аграматизъм. Речниковият фонд е ограничен. Неточно се обозначават обекти, предмети, явления. Използват се много паразитни думи или изрази. Затруднено възприемане и неправилно разбиране на чутата реч. Мотивите зависят от елементарните инстинкти и потребности. Мотивацията е неустойчива, като преобладава външната мотивация. Ниска или недостатъчно адекватна самооценка. Липсват адекватни реакции към похвала и наказание. Значително трудно и със закъснение се формират навиците за самообслужване. Игрите са твърде примитивни и еднообразни, по-голямата част са с моторен характер и малко от тях са за стимулиране на когнитивното развитие. Наблюдават се стереотипни и еднообразни действия с играчките, чето с яростно разрушителна изява. Интересът към предмети и обекти от заобикалящата среда е краткотраен. Не използват въображаеми предмети или предмети-заместители.

Вижте още:
[st-tag-cloud]