Заекване

говорни нарушения - заекване

Заекването е едно от най-разпространените флуентни нарушения.

ПРИЧИНИ ЗА ЗАЕКВАНЕТО:
– Някои автори обясняват заекването с наличието на органични мозъчни поражения.
– Някои автори търсят връзка между леворъчието и заекването . Тази теория остава непотвърдена.
– Някои автори обясняват заекването с генетично предаване на някои особености на висшата нервна дейност, които може да доведат до спазматичност.
– Причини за заекването се търсят и в преживени психотравми и стресови ситуации.

СИМПТОМИ НА ЗАЕКВАНЕТО
Заекването не се проявява по един и същи начин. Симптомите на заекването са разнообрази и персонално специфични. Най-често демонстрираните симптоми на заекването са:

1. СПАЗЪМ
Според органичното местоположение на спазъма:
Артикулационни спазми: обхващат мускулатурата на говорния апарат.
Вокални спазми: локализирани в гласовия апарат.
Дихателни спазми: обхващат дихателната мускулатура.

Според мястото на спазъма в речевия поток:
Клонични спазми: ритмични повторения в началото на речевия поток (обикновено на начален звук от думата – мо-мо-молив, к-к-коте).
Тонични спазми: еднократно прекъсване на речевия поток в различна позиция (в началото или в средата на думата – к…нига, мол…ив)
Смесени спазми (клонико-тонични и тонико-клонични): най-често срещани.

2. АРИТМИЯ
Нарушение на плавността на речевия поток, което може да е съчетано с нарушение на изпълнението на ритъмни движения с цялото тяло или с фината моторика.

3. ЕМБОЛОФРАЗИЯ
Използване на стереотипни звукове или паразитни думи („а-а”, „така”, „например” и др.) при предусещане на спазъм.

4. СЪПЪТСТВАЩИ ДВИЖЕНИЯ
Движения на лицевата мускулатура, на горните крайници или на цялото тяло по време на спазъм (присвиване на очи, често примигване, синхронно потрепване на ноздрите с подадения спазъм, поклащане на главата, прикриващи движения на горните крайници пред лицето и др.). Появават се вторично и лицата със заекване сякаш се опитват да създадат впечатление у събеседника, че движенията са породили спазъма. Вярно е обаче обратното – спазмите провокират съпътстващите движения. Те не са постоянни – могат да изчезнат или на тяхно място да се появят нови. Понякога лицата със заекване не могат да започнат да говорят, без да извършат съответните ритуални движения.

5. ВЕГЕТАТИВНИ НАРУШЕНИЯ
Пребледняване, зачервяване, изпотяване по време на спазъм.

6. ФОБИИ
Налице е логофобия (страх от собствената реч). Лицата се страхуват от спазмите по време на говор, затова избягват да общуват, особено с непознати. Налице са периоди на усилване и намаляване на спазматичността, като определящи са:
– Емоционалното и психическото състояние на лицето.
– Моментни заболявания, преумора, промени в сезоните, климатични промени.

Вижте още:
[st-tag-cloud]