Запъване и заекване

Трудно е да се прекара разделителна линия между заекването и запъването поради сходство в тяхната етиология и симптоматика. Някои логопеди приемат запъването като по-лека степен на заекването или като начална фаза на някои заеквания, започващи във възрастта между 2 и 5 години.

ЗАПЪВАНЕ

ПРИЧИНИ: Дисфункции на централната нервна система и разстроена дейност на речевата мускулатура под влиянието на неадекватни моторни команди от главния мозък.

СИМПТОМАТИКА:

  • Паузация – ненужно спиране пред думи и липса на паузация там, където е необходима, което накъсва говорния поток
  • Повторение на срички, обикновено на първата сричка на думата
  • Повторение на едносрични и многосрични думи, на кратки фрази
  • Недовършване на думи и изречения
  • Леки удължавания на звукове
  • Бързоречие
  • Неравномерен, постепенно ускоряващ се говорен темп
  • Неадекватна фонация – неизразителен, монотонен, слаб или форсиран глас, носов оттенък на гласа, промяна във височината на гласа
  • Многобройни артикулационни грешки
  • Нарушено дишане
  • Автокорекция – лицето е в състояние да подобри качеството на своята реч под контрол
  • Неречева симптоматика: вродена диспраксия, слаба концентрация на вниманието, липса на логофобия и тревожност поради неосъзнаване на проблема, неорганизирано мислене, хиперактивност, двигателно безпокойство, емоционална нестабилност

ЗАЕКВАНЕ

Заекването представлява нарушение на речевата плавност, изразяващо се в повторения на звукове, срички, думи, удължаване на звукове, тежки блокажи на говорния поток и неадекватни паузи поради дисфункции на централната нервна система, водещи до спазматично състояние на говорната мускулатура.

Разпространение на заекването

  • По-често при момчетата, отколкото при момичетата (главно поради по-бавното съзряване на мозъчните зони).
  • По-често сред градското население, отколкото сред селското (главно поради по-напрегнатия живот).
  • По-често сред темпераментните, бързоречевите народи, отколкото сред северните, с по-спокоен темперамент народи.
  • По-често сред децата, отколкото сред възрастните.

Причини за заекването

  1. Биологични теории за заекването:
  • Теория на Ортон и Травис, които разглеждат заекването като следствие от неизградена хемисферна доминантност
  • Теория на Чарлз Ван Райпът , обясняващ го с дефект в едновременното и последователно програмиране на говорните движения.
  • Теория на Ейсънсън – заекването е външна проява на вътрешна предразположеност към моторни и сензорни персеверации.
  • Биохимична теория – заекването е проява на вътрешно състояние, породено от заболяване, емоционален стрес, стрес на средата.
  • Биологична теория – заекването е резултат от нарушение на слуховата обратна връзка.
  1. Психологични теории за заекването:
  • Теория на Воазен – действие на психогенни фактори, конфликт между стремежа към плавна реч и тревожност от неуспеха при опита да се говори плавно.
  • Теория на Зигмунд Фройд – заекването е форма на невроза.
  • Теория на неофройдистите – заекването е резултат от конфликт в междуличностните връзки, особено връзката майка–дете.
  • Теория на Джонсън – заражда се с първите прояви на естествена неплавност, като неправилната реакция на родителите към това състояние го усложнява.

Етиологични фактори

  1. Фактори, предразполагащи към заекване:
  • Ендогенни фактори: многоплодна бременност, поредност на бременността, възраст на родителите, ендокринни заболявания на майката, токсикози на бременността (могат да доведат до раждане на дете с астеничен тип нервна система или с ниска степен на зрялост на нервната система, податлива на неблагоприятни влияния на средата).
  • Екзогенни фактори: травми, интоксикации, инфекции, физически и химически вредности, различни заболявания с енцефалопатични симптоми и последствия.
  • Наследственост и леворъчие, особено ако то насилствено се подлага на превъзпитание.
  1. Фактори, отключващи заекването:
  • Психотравма – внезапна или хронична (уплаха, постоянно напрежение в семейната и училищната среда, подигравки, неразбиране, пренебрежително отношение от околните). Това е решаващ фактор само при податливи индивиди с неустойчива нервна система. При много деца заекването възниква без доказан психотравмен фактор.
  1. Социално-психологически фактори за заекването:
  • Неправилни възпитателни въздействия, завишени изисквания към детето, недостатъчни емоционални контакти с него, билингвизъм, подражание на речта на заекващ от близкото обкръжение.
  • Отношение на родителите към естествените прояви на речева неплавност на детето в периода на проговарянето (когато това нормално явление е обект на порицание, е много възможно да придобие патологична устойчивост и постепенно да премине в заекване).

         СИМПТОМИ НА ЗАЕКВАНЕТО

  1. СПАЗМИ И БЛОКАЖИ: (спазми, водещи до повторения, персеверации върху един звук или сричка; блокажи, водещи до невъзможност за произвеждане на говор)

Според мястото на спазъма в речевия поток те биват:

  • Клонични: многократни кратки мускулни съкращения, следващи едно след друго в бърз ритъм и водещи до повторения на звукове и срички и по-рядко на думи (т-т-т-тати; ба-ба-ба-баба). По-леки и по-лесно преодолими. Често са естествена проява при малки деца или са признак на начало на заекването.
  • Тонични: по-кратки или по-продължителни напрегнати, тласъкообразни съкращения на мускулите, водещи до удължаване на звукове (ииискам; ссладолед). Появяват се с течение на времето и са белег за по-дълбока патология.
  • Клонично-тонички: обикновено двата вида спазми се комбинират и заекването се определя като смесено.

 Според органичното местоположение на спазъма те биват:

  • Артикулационни: обхващат мускулатурата на говорния апарат
  • Фонационни: локализирани в гласовия апарат
  • Дихателни: обхващат дихателната мускулатура

2. ЕМБОЛОФАЗИЯ: Стереотипно повторение на едни и същи думи или изрази (представлява защитна реакция, изразяваща се във вмъкване на лесни за произнасяне думи – „ами“, „нали“, „така“, „значи“).

3. НАРУШЕНО РЕЧЕВО ДИШАНЕ: Накъсано, ускорено, плитко дишане с преобладаване нагорноребреното дишане (учестено, шумно вдишване и бързо издишване с повдигане на раменете при говор). Издишната струя е къса и не позволява нормалното изговаряне на дълги говорни отрязъци.

4. БЪРЗ ГОВОРЕН ТЕМП

5. НАРУШЕНИЯ НА ГЛАСА: Монотонен, безцветен, неконтролируем глас със скокообразни или постепенни промени във височината и силата му.

6. СИНКИНЕЗИ: Излишни, съпътстващи речта движения, които биват:

  • Първични: локализирани в областта на лицето и шията („Феномен на Фрьошелс“ – потрепване на ноздрите, устните преди и по време на говор)
  • Вторични: обхващащи ръцете, краката, тялото (пристъпване с крака, присвиване на ръцете в юмруци, докосвания на лицето, почесване по челото и главата, докосване до различни предмети)

7. ВЕГЕТАТИВНИ ПРОМЕНИ ПРИ ГОВОР: изчервяване, изпотяване, пребледняване, сърцебиене.

8. НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА АВТОКОРЕКЦИЯ: За разлика от запъването, тук фиксирането върху речепроизводството засилва спазмите. Понякога опитите за корекция видимо се съпътстват от мъчителни, безрезултатни усилия.

ФОРМИ НА ЗАЕКВАНЕ

  1. Според възрастта, в която се появява:
  • детско заекване: най-бързо преодолимо е заекването в ранна възраст, в началото на появата му
  • заекване при възрастни: в повечето случаи се касае за неизлекувано детско заекване, придобило хроничност

2. Според произхода на заекването:

ФУНКЦИОНАЛНО (НЕВРОТИЧНО) ЗАЕКВАНЕ: (заекването се приема за функционално, ако не се докажат централно-органични увреждания, с които може да се обясни появата му)

  • ФУНКЦИОНАЛНО ЗАЕКВАНЕ НА РАЗВИТИЕТО: (най-често срещаната форма на нарушението)
    • психогенно – настъпва рязко, с остро начало
    • идеопатично – с постепенно начало, свързано с
      естествената речева неплавност в ранна предучилищна възраст
  • ПРИДОБИТО ФУНКЦИОНАЛНО ЗАЕКВАНЕ: (рядко срещано нарушение) Придобива се под влияние на силен психогенен ефект при възрастни или, по-често, при големи деца с развита реч, главно в пубертета. Ако не отзвучи спонтанно, симптомите му не се засилват.

ОРГАНИЧНО (НЕВРОЗОПОДОБНО) ЗАЕКВАНЕ: (налице е неврологичен дисбаланс, който възниква на органична основа – вследствие увреждания на неврологични структури)

  • ОРГАНИЧНО ЗАЕКВАНЕ НА РАЗВИТИЕТО:
    • Първично: налице са сравнително леки мозъчни поражения с акцент върху моторните структури, често вследствие от пре-, пери- или постнатални вредности. Съпътствано е с цялостна говорна и езикова недостатъчно, като заекването обикновено се появява от самото начало на закъсняващото проговаряне.
    • Вторично: присъщо за деца с умствена изостаналост. Запазва се в зряла възраст и е практически нелечимо.
  • ПРИДОБИТО ОРГАНИЧНО ЗАЕКВАНЕ:
    • В зряла възраст като симптом на нервно-психично заболяване (шизофрения, епилепсия, циклофрения и т.н.) При ремисия или общо подобрение речта също се подобрява или нарушението изчезва.
    • Може да е придобито и на друга органична основа (резултат от мозъчна травма)

Използвана литература:
Ценова, Ц.; “Логопедия – описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения”, 2012