В МКБ–10 умствената изостаналост е дефинирана като „състояние на задържано или непълно умствено развитие, характеризиращо се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност, т.е. когнитивните, речевите, двигателните и социалните умения.“ Според DSM–VI (по В. Матанова, 2003) „умствената изостаналост се характеризира със значително под средното интелектуално функциониране, при което IQ е около 70 и под 70, измерен с индивидуално приложени тестове за интелигентност“. Умствената изостаналост се разглежда като вторично езиково нарушение, при което са засегнати всички компоненти на езика, като водещ е дефицитът в неговото съдържание. Силно изразени са и говорните нарушения, между които най–често срещани са артикулационните.
В някои случаи вероятността детето да развитие умствена изостаналост може да бъде предвидена още по време на вътреутробното развитие чрез използването на различни диагностични методи. Широко разпространено е прилагането на амниоцентеза, при която се взема малко количество околоплодна течност, в която има живи клетки, отлющени от кожата на плода. Чрез извършването на хромозомен анализ на тези клетки се установява наличието на риск от раждане на дете с хромозомни заболявания, като Синдром на Даун, които са етиологичен фактор за развитието на умствена изостаналост.
Още по време на бременността чрез изследване на кръвта на майката се установява и наличието на Rh–несъвместимост с плода. Благодарение на ранната диагностика, в рамките на 72 часа след раждането на дете с Rh (+), майка с Rh (–) бива инжектирана с висока доза на анти Rh (+) серум, предотвратяващ произвеждането на опасни антитела в майчиния организъм, които могат да причинят усложнения при следваща бременност и да доведат до развитието на дете с умствена изостаналост.
Няколко дни след раждането чрез анализ на кръвта на новороденото се установяват нарушения, които ако не бъдат третирани своевременно, неизменно водят до умствена изостаналост. В България такова изследване задължително се прави на всички новородени още преди изписването им от родилното отделение. Чрез него се извършва ранна диагностика на вроден хипотиреоидизъм и неговото ранно лечение до втората седмица след раждането, което е единственият начин за профилактика на усложненията на заболяването, сред които е и развитието на умствена изостаналост. Чрез изследването на кръвта на новороденото се установява и наличието на фенилкетонурия, при която ранната диагностика и назначаване на лечение също намаляват значително опасността от развитие на умствена изостаналост.
Първите признаци на умствена изостаналост могат да бъдат рано диагностицирани още в кърмаческия период, който при такива деца се характеризира с бедни психомоторни прояви, закъсняващи и недостатъчни гукане и лепет. Прохождането и проговарянето се появяват значително по–късно, отколкото при останалите деца. Чрез редовното провеждане на детските консултации се осъществява наблюдение и оценка на физическото и нервно– психическо развитие на детето, което е необходима предпоставка за ранното откриване на изоставане в развитието. Това е от съществено значение, тъй като „днес се счита, че при ранна и подходяща намеса (децата с умствена изостаналост, които подлежат на обучение,) могат да постигнат до половината и дори до три четвърти от нормалното развитие“ (по Ц. Ценова, 2001).
Използвана литература:
1. МКБ–10
2. Матанова, В.; „Психология на аномалното развитие“, 2003
3. Ценова, Ц.; „Развитие на говора в предучилищна възраст. Норма и патология“, 2001
Логопедико във FACEBOOK
Логопедико в YOUTUBE