Ролята на родителите в терапията на заекващото дете

терапия на заекване при деца

Метод на H. Gregory
за терапия на заекването

Задължителна част от терапията на заекването по метода на Грегъри е работата на логопеда с родителите. Тя е насочена основно към начина, по който родителите говорят с детето, както и темпът, с който го правят. С цел да се намали комуникативният стрес в обкръжаващата среда, който оказва отрицателно въздействие върху заекващото дете, авторът на този метод набляга на необходимостта от превантивна работа с родителите и препоръчителни съвети, които те задължително трябва да спазват по време на терапевтичния процес.

Превантивната работа включва провеждането на 4 до 11 семинара, които родителите посещават поне веднъж седмично. Логопедът, съвместно с психолога, запознават родителите с характерните особеност в протичането и развитието на заекването. Обсъждат възможните причини за поява на нарушението, проблемите, свързани с него, неблагоприятните фактори, влияещи върху речевото развитие и т.н. Основен акцент се поставя на това родителите да се научат как правилно да изразяват отношението си към нарушението на плавността. Те трябва да осъзнаят, че е изключително важно да променят поведението си спрямо заекващото дете. Задължително се обсъжда въздействието, което оказват факторите на средата, като например невнимателното изслушване на детето, задаването на неразбираеми или трудни въпроси, неправилният речеви образец, бърз говор на родителите и т.н. Анализират се конфликтните ситуации в семейството, които могат да предизвикат или да способстват за задълбочаване на проблема. Ето някои въпроси, върху родителите на дете със заекване трябва да се замислят:

  • Говоря ли често с детето и знам ли от какво се интересува то?
  • Опитвам ли се „да чуя“ детето, или го слушам избирателно? Създавам ли у детето впечатление, че не желая да го слушам?
  • Оставям ли детето да довърши изказването си, или го прекъсвам?
  • Колко пъти поглеждам детето си по време на разговор?
  • Как реагирам, когато заекващото дете ме прекъсне по време на разговор?





Грегъри дава следните препоръчителни съвети към родителите на заекващото дете:

  • Да се избягва авторитарният метод на възпитание. Критичният и поучителен тон да отстъпи място на желанието за спокойно изслушване и дискутиране на темите. Ограничаване на изобилстващия поток от думи и съвети, с които родителят непрестанно обяснява какво трябва и какво не трябва да се направи. Стремеж към диалог с детето, в който всеки споделя своите мисли и чувства.
  • Речта на родителите да бъде пример за заекващото дете. Те трябва да се стремят да говорят високо и ясно, като правилно подбират най-точните думи за описание на предмети, явления и събития. Особено внимание следва да обърнат на дължината на фразата, на това дали говорят бързо с детето и дали използват многократно паузи.
  • Би било изключително погрешно, ако родителите прекъсват често речта на заекващото дете и не го оставят да довърши мисълта си. За да се избегне това, е нужно да се отдели достатъчно време за разговор, който да се провежда търпеливо и в спокойна обстановка.
  • С цел да се преодолее логофобията, е препоръчително четенето на разкази и приказки на висок глас, както и разказването на различни истории. В началото на терапията на заекването е желателно родителите да четата, а детето да довършва изреченията или да разкаже само част от приказката, която харесва.
  • Важно е заекващото дете да се научи да изразява чувствата си. Родителите трябва да дадат пример в това отношение, като често казват на детето си какво харесват и обичат. Не би било подходящо да използват ироничен тон, подигравки или пренебрежително отношение.

Метод на E. Cooper
за терапия на заекването

Методът на Е. Купър за терапия на заекването също включва работа с родителите на заекващото дете. Според него промяната в речта на детето преминава през промяна в речевото поведение на родителите. За съжаление голяма част от тях не желаят да променят комуникативното си поведение, като говорят прекалено бързо или неправилно пред детето. Логопедът насърчава следните очаквани промени:

  • Промяна в темпа на речта на родителите. Те не трябва да говорят нито прекалено бързо, нито прекалено бавно.
  • Обогатяване на лексиката на родителите.
  • Промяна в негативните реакции на родителите спрямо заекващото дете. Много от тях се опитват сами да се справят с това нарушение, като често чрез негативните си реакции пораждат страх, дискомфорт или тревожност у детето. Логопедът насърчава да се говори за заекването, но това да става по правилния начин, съобразен с чувствата на детето.
  • Ежедневно отделяне на специално време за разговори. Така заекващото дете ще развие чувство за сигурност чрез вниманието, което му оказват родителите.

Метод на R. Hayhow и S. Levy
за терапия на заекването





Основният принцип в този метод за корекция на заекването е всеки вид дейност първоначално да се моделира от логопеда, а след това да се прилага с активно включване на родителите на детето. Започва се с разяснителна работа относно същността на корекцията. Родителите трябва да разберат целите и задачите на терапевтичния процес и да ги реализират по подходящ начин. Преди да започне същинската терапия на заекването, логопедът установява особеностите в речта на родителите – какъв е нейният темп, ритъм, артикулация и др. Ако те имат склонност да демонстрират неправилен речев образец, логопедът би могъл да каже: „Вие говорите ту много бързо, ту много бавно и затруднявате детето си, когато то ви слуша. Чуйте ме отново и запомнете начина, по който бихте могли да говорите занапред.“ Същинската терапия на заекването включва следните етапи, през които родителите вземат активно участие:

    1. Етап на съпровождаща реч: Включва произнасяне на достъпни детски стихчета, песни и римушки. У дома този вид упражнения се тренират ежедневно под родителски контрол.
    2. Етап на имитационни, подражателни упражнения: Детето подражава на логопеда при произнасянето на думи и словосъчетания, подбрани от разкази и приказки. Същите упражнения се изпълняват и у дома, като родителите, които са присъствали на логопедичните занятия, вече знаят как да подходят към детето.
    3. Етап на повторение на стереотипни изречения: Този етап е междинен между имитирането и спонтанния говор. Тематиката на изреченията е свързана със заобикалящи предмети, играчки или картинки. В процеса на игра родителите задължително му осигуряват условия да победи. От време на време е желателно да допускат случайни грешки, които допринасят за намаляване на високото ниво на очакванията за плавна реч и създаване на толеранс към неуспешните опити при говорене.

  1. Етап на спонтанна реч: Включва произнасяне на стереотипни изречения, съдържащи една или две думи, които постепенно се увеличават с времето (дума, две думи, кратки фрази, познати кратки изречения от описание на картинки, въпроси/отговори). Родителите също работят главно над стереотипни изречения, използвайки същите нагледни материали у дома.
  2. Етап на усвояване на речеви навици под въздействие на комуникативен натиск: Заекващото дете преминава от етап на имитиране към етап на изграждане на нови речеви навици. На този етап се предвижда на логопедичните занятия да присъстват членове на семейството, възрастни познати и непознати или други заекващи деца и техните семейства. Характерно за този етап от терапията на заекването е прилагането на невербален шум, като например почукване с молив, с пръсти, телевизионни програми за деца, песни по радиото и др. Целта е под влиянието на тези шумови дразнители заекващото дете да овладее новите речеви навици за плавна реч. Допуска се и родителите да говорят по време на занятието, упражнявайки по този начин вид комуникативен натиск, докато детето работи с логопеда. Важна роля на този етап играе промяната на мястото за терапия на заекването. Обикновено детето свързва логопедичния кабинет с нормален и свободен от спазми говор. Но то трябва да се научи да говори в различни житейски ситуации. Затова в началото може да се остави вратата на кабинета отворена или терапевтичните занимания да се водят в различни стаи.
  3. Етап на трансфер на придобитите навици за плавна реч в реални житейски ситуации: След като детето е усвоило навици за речева плавност, те се пренасят в естествена речева среда, първоначално свързана със семейството или училището. Особено внимание се обръща на общуването с детето, когато то е разтревожено. В такива случаи на майката се препоръчва следният модел на речево поведение: „Изглеждаш разтревожен. Ела, седни и ми кажи какво се е случило.“ В никакъв случай не бива да се критикува детето, ако е допуснало спазъм, а е нужно да се даде остатъчно време да организира мислите си.
  4. Етап на продължаване процеса на промяна на речевата плавност: Този етап може да трае една година. Ако логопедът прецени, че родителите се нуждаят от по-нататъшни консултации, трябва да организира групи за работа с родителите.




Използвана литература:
Георгиева, Д.; „Избрани методи за корекция на заекването“, 1996

Логопедико във FACEBOOK

Логопедико в YOUTUBE