Продължете към съдържанието

Гласови нарушения

Гласовите нарушения представляват говорна патология, засягаща качествата на гласа.

Симптоми на гласова патология:

  1. Патологични прояви във височината, силата и тембъра на гласа, вследствие на които той може да е: слаб, треперещ, монотонен, груб, дрезгав, хриптящ и пр.
  2. Пълна липса на глас.
  3. Патологичен гласов резонанс поради дисбаланс между устната и носната кухина:
    • хиперназалност (издишната въздушна струя преминава през носната кухина при изговаряне на всички звукове)
    • хипоназалност (издишната въздушна струя преминава през устната кухина при изговаряне на всички звукове).

В съответствие с това се оформят три форми на гласова патология:

1.Дисфония: нарушен глас, патологични промени във височината, силата и тембъра на гласа

2. Афония: липса на глас

3. Ринофония: патологични промени на гласовия резонанс, носов глас




ВИДОВЕ ДИСФОНИЯ–АФОНИЯ:

  1. ОРГАНИЧНИ дисфонии – афонии:

1.1. Хиперкинетична: налице е вокална хиперфункция. Наблюдава се при силно притискане, напрегнатост на гласовите гънки в резултат на:

Певчески възли:

  • Причини: неправилна употреба на гласа – често викане, крещене, крайна вербална активност, прекалено гласонатоварване по професионални причини или шумна среда, хронични инфекции на горните дихателни пътища.
  • Симптоми: гласът е нисък, хриплив, дрезгав, задъхан. Пациентите говорят с изразено ларингеално напрежение поради усилията на гласовите връзки да се доближат една към друга.
  • (Разпространение: най-разпространената гласова патология. Среща се при 6% от децата в училищна възраст и се наблюдава два пъти по-често при момчетата в сравнение с момичетата.)

Вокални полипи:

  • Причини: злоупотреба с гласа (системна или единична – крещене по спортни събития, концерт). Предразполагащи фактори: пушене, употреба на алкохол, тироидни нарушения, емоционален дискомфорт, менопауза, инфекции на горните дихателни пътища, алергии и др.
  • Симптоми: нарасналата маса на гласовите връзки води до дрезгав, хриплив, характеризиращ се със задъхване и с бърза уморяемост след продължителна употреба глас.
  • (Разпространение: най-уязвими са учителите, актьорите, спортните запалянковци и възбудимите деца, крещящи по време на игра.)




Едем на Рейнке:

  • Причини: лезия, която е крайният резултат от хронично ларингеално възпаление поради неправилна гласоупотреба. Допринасящи фактори са пушенето, алкохолът, вдишването на прах, животът в суха среда.
  • Симптоми: гласът е дрезгав и с по-ниска височина от нормалната. Издишната струя е накъсана, защото гласовите връзки са подути и отчасти препятстват изтичането й.
  • (Разпространение: Често засегнати от едема са жените пушачки.)

Контактна язва:

  • Причини: доброкачествено двустранно разраняване на гласовите връзки, което може да е следствие от интубация и от гастритен рефлукс. Допринасящи фактори са неспазването на хигиена на гласа, продължителното гласонатоварване, злоупотребата с алкохол и цигари.
  • Симптоми: изразена дрезгавост, хрипливост и ниска височина на гласа. Може да се съпътства от болки в областта на ларинкса и на ухото по време на фонация.
  • (Разпространение: Преобладаващо засяга мъжете.)

Папилома:

  • Причини: доброкачествен тумор, който може да се появи по кожата и да се разпростре върху гласовите връзки. По тях се образува допълнителна маса, която пречи на движенията им.
  • Симптоми: хриплив и дрезгав глас, задух и дисфагия. Възможна е афония.
  • (Разпространение: най-често се появява между първата и единадесетата година от живота на детето.)

Гранулома:

  • Причини: интубация по време на хирургична операция и гастритен рефлукс. Принос имат неправилното гласово подаване и злоупотребата с гласа.
  • Симптоми: гласът е дрезгав, хриплив, задъхан и уморяем.
  • Разпространение: по-често засяга жените и децата, които имат по-малки дихателни пътища.

Хронични ларингити:

  • Причини: напрягане на гласа, алергии към прах, храни, плесени, полени, тютюнопушене и прием на алкохол, физически или химически замърсена среда, гастритно повръщане и др.
  • Симптоми: нисък, натрапливо дрезгав и хриплив глас, придружен от хронична кашлища и дисфагия. Сутринта гласът е груб и уморяем, вечерта става слаб и задъхан. Възможна е загуба на гласа.
  • Разпространение: пациенти с хронично възпаление на ларинкса.

(Вентрикуларен глас): във фонацията участват не истинските, а лъжливите гласови връзки и се отличава с хиперкинетичност.

  • Причини: обратими или необратими изменения на истинските гласови връзки поради пренапрежение на гласовия апарат, стрес, операция.
    • Вродено: при наличие или отсъствие на гласови връзки
    • Придобито: след операция или тежък ларингит, както и по психогенни причини (невроза, депресивна тревожност) болният се бои да използва истинските гласови връзки и прибягва до вентрикуларна фонация, напрягайки лъжливите гласови връзки. Симптоми: груб, хриплив и уморителен глас.




1.2. Хипокинетична:

  • Причини: при мозъчни поражения (травми, тумори, хематоми), нарушаващи инервацията на черепно-мозъчните нерви и водещи до ларингиална миастения и парализа на гласовия апарат.
  • Симптоми: налице е вокална хипофункция. Гласоподаването е скъсено, гласът е дрезгав, стига се и до афония. Налице е усещане за чуждо тяло в гърлото, гласова умора, дискомфорт при гълтане (дисфагия), кашлица и затруднено дишане.
  • Разпространение: при пациенти с булбарна дизартрия

Спастична:

  • Причини: Психо-неврологични разстройства от функционален тип, тревожност, появяваща се внезапно при травматичен инцидент, инфекция на горните дихателни пътища, гласова свръхупотреба или неправилно пеене в съчетание с психическа или физическа травма.
  • Симптоми: трудно дишане, болки в гърдите, мъчителен, напрегнат, стенещ глас и невъзможност за продължителен говор. Епизодите на неконтролируемост на силата, височината и резонанса на гласа се редуват с нормална фонация. Гласът може да се влошава в едни условия и да се подобрява в други. Не са нарушени смехът, пеенето, шепотът и некомуникативните вокализаци.
  • ВИДОВЕ спастична дисфония–афония/
    • Аддукторна:
      • Причини: адуукторни спазми, водещи до силно приближаване на гласовите гънки, придружено от повдигане на ларинкса.
      • Симптоми: напрегната фонация, прекъсване на гласовия поток, промени в силата, височината и резонанса на гласа
    • Абдукторна:
      • Причини: абдукторни спазми, водещи до недостатъчна прилепналост на гласовите гънки, придружено от повдигане на ларинкса.

2. ФУНКЦИОНАЛНИ дисфонии – афонии:

  • Причини: влияние на психогенен фактор – стрес, тревожност, съчетани с преумора и изтощение на нервната система, подражание на гласа на близък.
  • Разпространение: по-податливи са невротичните индивиди и тези с повишена чувствителност, ранимост, емоционална неустойчивост.

Психогенна афония: крайна форма.

  • Причини: силна уплаха, социална или трудова психотравма.
  • Симптоми: отпадането на гласа става рязко или постепенно, чрез преминаване от функционална дисфония към афония.

Афония при истеричен синдром:

  • Причини: ригидност на гласовите връзки, предизвикана от психично напрежение, което не им позволява да трептят.
  • Симптоми: дишането е много повърхностно, а вдишаният въздух е недостатъчен за фонация. Липсата на глас е средство за изход от проблема и се свежда до невъзможност за волево фониране. Запазени са смехът, кашлянето, викът.
  • Разпространение: Много по-често при жените, отколкото при мъжете; в по-млада възраст.

Фонастения:

  • Симптоми: слаб, треперещ, шепотен, немелодичен и бързо уморяем глас.




ГЛАСОВИ НАРУШЕНИЯ ПРЕЗ ПУБЕРТЕТА

(през мутационния период)

  • Дисфония – груб, дрезгав, стържещ, немелодичен глас поради злоупотреба с фонационния апарат.
  • Нарушена мутация:
    • Симптоми: гласът е с прекалена височина на тона, често пропадане, хронична пресипналост, но при неречи вокализации е нормален. Бързо настъпва задъхване и гласова умора.
    • Видове:
      • Забавена мутация – гласът се променя няколко години по-късно от нормалното.
      • Проточена мутация – промените на гласа протичат в продължение на години, а не на месеци.
      • Непълна мутация – детският глас не се превръща напълно в глас на възрастен.
    • Мутационен фалцет:
      • Причини:мускулни дисфункции или психогенни причини (желание да се задържи детското звучене на гласа при пеене, подражание на женски глас).
      • Симптоми: продължително използване на високия глас, присъщ за детската възраст.

3.РИНОФОНИЯ:

  1. КАТО САМОСТОЯТЕЛНО КОМУНИКАТИВНО НАРУШЕНИЕ (ВРОДЕНА ИЛИ ПРИДОБИТА РИНОФОНИЯ) поради органични поражения от различен тип.

ОРГАНИЧНА РИНОФОНИЯ С ХИПЕРНАЗАЛНОСТ: (издишната въздушна струя преминава през носната кухина при изговаряне на всички звукове)

Причини:

  • Грешна хирургична интервенция при операция на трета сливица.
  • Дефекти на твърдото небце вследствие травма или разкъсване на палаталната тъкан по време на операция.

ОРГАНИЧНА РИНОФОНИЯ С ХИПОНАЗАЛНОСТ: (издишната въздушна струя преминава през устната кухина при изговаряне на всички звукове)

Причини:

  • Органични аномалии в областта на носоглътката вследствие на отоци, полипи, стеснения, които преграждат пътя на издишната струя през носа и тя изтича през устата. Провокиращ фактор са тонзилитите (сливиците) и аденоидите.




ФУНКЦИОНАЛНА РИНОФОНИЯ:

  • Причини: след операция на сливици – възможни обяснения:
    • Небоглътъчната област е болезнена след операцията и лицето не извършва велофарингеалните движения, за да избегне болката
    • То никога не е успявало да извърши тези движения и лицето тепърва трябва да ги включи в двигателната си програма.
  • Симптоми: поява на хипер- или хипоназалност
  1. КАТО СИМПТМП ОТ НА ОРГАНИЧНИ СИНДРОМИ НА РЕЧЕВА ПАТОЛОГИЯ:
ВЛИЯНИЕ НА ГЛАСОВИТЕ НАРУШЕНИЯ ВЪРХУ ИНДИВИДУАЛНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ:

При децата многократните операции, нарушеното дишане, липсата на глас предизвикват соматично отслабване и стават причина за отклонения в емоционално-волевата сфера. Децата се чувстват непълноценни, някои са затворени и избягват контакти, други са капризни, неуравновесени. Макар и рядко, патологията на гласа може да доведе до забавено езиково развитие, особено ако детето е в семейство, в което не се полагат достатъчно грижи за него. В леките случаи децата се отнасят спокойно към състоянието си, някои го осъзнават и се стремят да го прдопределят, други остават безразлични към него.

Възрастните обикновено преживяват тежко проблемите с гласа, особено тези с по-лабилна нервна система и хората, за които гласът е инструмент в професионалната им дейност. Дълготрайното нарушение на гласа създава опасност от нетрудоспособност и може да стане предпоставка за невротични състояния. Появяват се страх от публични изяви, неувереност, тревога, безсъние, понижено настроение.

Източници:
Ценова, Ц.; “Логопедия – описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения”