Гласовите нарушения представляват говорна патология, засягаща качествата на гласа.
Симптоми на гласова патология:
- Патологични прояви във височината, силата и тембъра на гласа, вследствие на които той може да е: слаб, треперещ, монотонен, груб, дрезгав, хриптящ и пр.
- Пълна липса на глас.
- Патологичен гласов резонанс поради дисбаланс между устната и носната кухина:
- хиперназалност (издишната въздушна струя преминава през носната кухина при изговаряне на всички звукове)
- хипоназалност (издишната въздушна струя преминава през устната кухина при изговаряне на всички звукове).
В съответствие с това се оформят три форми на гласова патология:
1.Дисфония: нарушен глас, патологични промени във височината, силата и тембъра на гласа
2. Афония: липса на глас
3. Ринофония: патологични промени на гласовия резонанс, носов глас
ВИДОВЕ ДИСФОНИЯ–АФОНИЯ:
- ОРГАНИЧНИ дисфонии – афонии:
1.1. Хиперкинетична: налице е вокална хиперфункция. Наблюдава се при силно притискане, напрегнатост на гласовите гънки в резултат на:
Певчески възли:
- Причини: неправилна употреба на гласа – често викане, крещене, крайна вербална активност, прекалено гласонатоварване по професионални причини или шумна среда, хронични инфекции на горните дихателни пътища.
- Симптоми: гласът е нисък, хриплив, дрезгав, задъхан. Пациентите говорят с изразено ларингеално напрежение поради усилията на гласовите връзки да се доближат една към друга.
- (Разпространение: най-разпространената гласова патология. Среща се при 6% от децата в училищна възраст и се наблюдава два пъти по-често при момчетата в сравнение с момичетата.)
Вокални полипи:
- Причини: злоупотреба с гласа (системна или единична – крещене по спортни събития, концерт). Предразполагащи фактори: пушене, употреба на алкохол, тироидни нарушения, емоционален дискомфорт, менопауза, инфекции на горните дихателни пътища, алергии и др.
- Симптоми: нарасналата маса на гласовите връзки води до дрезгав, хриплив, характеризиращ се със задъхване и с бърза уморяемост след продължителна употреба глас.
- (Разпространение: най-уязвими са учителите, актьорите, спортните запалянковци и възбудимите деца, крещящи по време на игра.)
Едем на Рейнке:
- Причини: лезия, която е крайният резултат от хронично ларингеално възпаление поради неправилна гласоупотреба. Допринасящи фактори са пушенето, алкохолът, вдишването на прах, животът в суха среда.
- Симптоми: гласът е дрезгав и с по-ниска височина от нормалната. Издишната струя е накъсана, защото гласовите връзки са подути и отчасти препятстват изтичането й.
- (Разпространение: Често засегнати от едема са жените пушачки.)
Контактна язва:
- Причини: доброкачествено двустранно разраняване на гласовите връзки, което може да е следствие от интубация и от гастритен рефлукс. Допринасящи фактори са неспазването на хигиена на гласа, продължителното гласонатоварване, злоупотребата с алкохол и цигари.
- Симптоми: изразена дрезгавост, хрипливост и ниска височина на гласа. Може да се съпътства от болки в областта на ларинкса и на ухото по време на фонация.
- (Разпространение: Преобладаващо засяга мъжете.)
Папилома:
- Причини: доброкачествен тумор, който може да се появи по кожата и да се разпростре върху гласовите връзки. По тях се образува допълнителна маса, която пречи на движенията им.
- Симптоми: хриплив и дрезгав глас, задух и дисфагия. Възможна е афония.
- (Разпространение: най-често се появява между първата и единадесетата година от живота на детето.)
Гранулома:
- Причини: интубация по време на хирургична операция и гастритен рефлукс. Принос имат неправилното гласово подаване и злоупотребата с гласа.
- Симптоми: гласът е дрезгав, хриплив, задъхан и уморяем.
- Разпространение: по-често засяга жените и децата, които имат по-малки дихателни пътища.
Хронични ларингити:
- Причини: напрягане на гласа, алергии към прах, храни, плесени, полени, тютюнопушене и прием на алкохол, физически или химически замърсена среда, гастритно повръщане и др.
- Симптоми: нисък, натрапливо дрезгав и хриплив глас, придружен от хронична кашлища и дисфагия. Сутринта гласът е груб и уморяем, вечерта става слаб и задъхан. Възможна е загуба на гласа.
- Разпространение: пациенти с хронично възпаление на ларинкса.
(Вентрикуларен глас): във фонацията участват не истинските, а лъжливите гласови връзки и се отличава с хиперкинетичност.
- Причини: обратими или необратими изменения на истинските гласови връзки поради пренапрежение на гласовия апарат, стрес, операция.
- Вродено: при наличие или отсъствие на гласови връзки
- Придобито: след операция или тежък ларингит, както и по психогенни причини (невроза, депресивна тревожност) болният се бои да използва истинските гласови връзки и прибягва до вентрикуларна фонация, напрягайки лъжливите гласови връзки. Симптоми: груб, хриплив и уморителен глас.
1.2. Хипокинетична:
- Причини: при мозъчни поражения (травми, тумори, хематоми), нарушаващи инервацията на черепно-мозъчните нерви и водещи до ларингиална миастения и парализа на гласовия апарат.
- Симптоми: налице е вокална хипофункция. Гласоподаването е скъсено, гласът е дрезгав, стига се и до афония. Налице е усещане за чуждо тяло в гърлото, гласова умора, дискомфорт при гълтане (дисфагия), кашлица и затруднено дишане.
- Разпространение: при пациенти с булбарна дизартрия
Спастична:
- Причини: Психо-неврологични разстройства от функционален тип, тревожност, появяваща се внезапно при травматичен инцидент, инфекция на горните дихателни пътища, гласова свръхупотреба или неправилно пеене в съчетание с психическа или физическа травма.
- Симптоми: трудно дишане, болки в гърдите, мъчителен, напрегнат, стенещ глас и невъзможност за продължителен говор. Епизодите на неконтролируемост на силата, височината и резонанса на гласа се редуват с нормална фонация. Гласът може да се влошава в едни условия и да се подобрява в други. Не са нарушени смехът, пеенето, шепотът и некомуникативните вокализаци.
- ВИДОВЕ спастична дисфония–афония/
- Аддукторна:
- Причини: адуукторни спазми, водещи до силно приближаване на гласовите гънки, придружено от повдигане на ларинкса.
- Симптоми: напрегната фонация, прекъсване на гласовия поток, промени в силата, височината и резонанса на гласа
- Абдукторна:
- Причини: абдукторни спазми, водещи до недостатъчна прилепналост на гласовите гънки, придружено от повдигане на ларинкса.
- Аддукторна:
2. ФУНКЦИОНАЛНИ дисфонии – афонии:
- Причини: влияние на психогенен фактор – стрес, тревожност, съчетани с преумора и изтощение на нервната система, подражание на гласа на близък.
- Разпространение: по-податливи са невротичните индивиди и тези с повишена чувствителност, ранимост, емоционална неустойчивост.
Психогенна афония: крайна форма.
- Причини: силна уплаха, социална или трудова психотравма.
- Симптоми: отпадането на гласа става рязко или постепенно, чрез преминаване от функционална дисфония към афония.
Афония при истеричен синдром:
- Причини: ригидност на гласовите връзки, предизвикана от психично напрежение, което не им позволява да трептят.
- Симптоми: дишането е много повърхностно, а вдишаният въздух е недостатъчен за фонация. Липсата на глас е средство за изход от проблема и се свежда до невъзможност за волево фониране. Запазени са смехът, кашлянето, викът.
- Разпространение: Много по-често при жените, отколкото при мъжете; в по-млада възраст.
Фонастения:
- Симптоми: слаб, треперещ, шепотен, немелодичен и бързо уморяем глас.
ГЛАСОВИ НАРУШЕНИЯ ПРЕЗ ПУБЕРТЕТА
(през мутационния период)
- Дисфония – груб, дрезгав, стържещ, немелодичен глас поради злоупотреба с фонационния апарат.
- Нарушена мутация:
- Симптоми: гласът е с прекалена височина на тона, често пропадане, хронична пресипналост, но при неречи вокализации е нормален. Бързо настъпва задъхване и гласова умора.
- Видове:
- Забавена мутация – гласът се променя няколко години по-късно от нормалното.
- Проточена мутация – промените на гласа протичат в продължение на години, а не на месеци.
- Непълна мутация – детският глас не се превръща напълно в глас на възрастен.
- Мутационен фалцет:
- Причини:мускулни дисфункции или психогенни причини (желание да се задържи детското звучене на гласа при пеене, подражание на женски глас).
- Симптоми: продължително използване на високия глас, присъщ за детската възраст.
3.РИНОФОНИЯ:
- КАТО САМОСТОЯТЕЛНО КОМУНИКАТИВНО НАРУШЕНИЕ (ВРОДЕНА ИЛИ ПРИДОБИТА РИНОФОНИЯ) поради органични поражения от различен тип.
ОРГАНИЧНА РИНОФОНИЯ С ХИПЕРНАЗАЛНОСТ: (издишната въздушна струя преминава през носната кухина при изговаряне на всички звукове)
Причини:
- Грешна хирургична интервенция при операция на трета сливица.
- Дефекти на твърдото небце вследствие травма или разкъсване на палаталната тъкан по време на операция.
ОРГАНИЧНА РИНОФОНИЯ С ХИПОНАЗАЛНОСТ: (издишната въздушна струя преминава през устната кухина при изговаряне на всички звукове)
Причини:
- Органични аномалии в областта на носоглътката вследствие на отоци, полипи, стеснения, които преграждат пътя на издишната струя през носа и тя изтича през устата. Провокиращ фактор са тонзилитите (сливиците) и аденоидите.
ФУНКЦИОНАЛНА РИНОФОНИЯ:
- Причини: след операция на сливици – възможни обяснения:
- Небоглътъчната област е болезнена след операцията и лицето не извършва велофарингеалните движения, за да избегне болката
- То никога не е успявало да извърши тези движения и лицето тепърва трябва да ги включи в двигателната си програма.
- Симптоми: поява на хипер- или хипоназалност
- КАТО СИМПТМП ОТ НА ОРГАНИЧНИ СИНДРОМИ НА РЕЧЕВА ПАТОЛОГИЯ:
ВЛИЯНИЕ НА ГЛАСОВИТЕ НАРУШЕНИЯ ВЪРХУ ИНДИВИДУАЛНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ:
При децата многократните операции, нарушеното дишане, липсата на глас предизвикват соматично отслабване и стават причина за отклонения в емоционално-волевата сфера. Децата се чувстват непълноценни, някои са затворени и избягват контакти, други са капризни, неуравновесени. Макар и рядко, патологията на гласа може да доведе до забавено езиково развитие, особено ако детето е в семейство, в което не се полагат достатъчно грижи за него. В леките случаи децата се отнасят спокойно към състоянието си, някои го осъзнават и се стремят да го прдопределят, други остават безразлични към него.
Възрастните обикновено преживяват тежко проблемите с гласа, особено тези с по-лабилна нервна система и хората, за които гласът е инструмент в професионалната им дейност. Дълготрайното нарушение на гласа създава опасност от нетрудоспособност и може да стане предпоставка за невротични състояния. Появяват се страх от публични изяви, неувереност, тревога, безсъние, понижено настроение.
Източници:
Ценова, Ц.; “Логопедия – описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения”