Артикулационни нарушения

 

Обща характеристика на
артикулационните нарушения

1. Опростяване на продукцията
   Трудният звук се пропуска, замества се с по-лесен или се изопачава в резултат на моторната недостатъчност.
2. Еднотипност на артикулационните грешки
   Всеки звук се греши по един и същ начин – не се забелязва в едни случаи да се пропуска, а в други да се заменя или изопачава.
3. Устойчивост и трайност на артикулационните грешки
   На всички нива на продукцията (фонема, сричка, дума, словосъчетание, изречение, текст) и във всички видове продукция (имитационна, провокирана, спонтанна реч).

Симптоми на артикулационните нарушения
по ФОНЕТИЧЕН ПРИЗНАК

• Нарушена артикулация на звуковете п – б
  (пюизъм – бетацизъм)
  
• Нарушена артикулация на звуковете м – н
  (мюизъм – нитизъм)
• Нарушена артикулация на звуковете ф – в
  (фитизъм – витизъм)
• Нарушена артикулация на звуковете т – д
  (тетизъм – делтизъм)
• Нарушена артикулация на звук й
  (йотизъм)
• Нарушена артикулация на звуковете х – к – г
  (хитизъм – капацизъм – гамацизъм)
• Нарушена артикулация на звуковете с – з – ц – дз, ш – ж – ч – дж
  (сигматизъм)
• Нарушена артикулация на звуковете л – р
  (ротазицъм)

Симптоми на артикулационните нарушения
по ОБХВАТ НА НАРУШЕНАТА АРТИКУЛАЦИЯ

• Мономорфна форма на артикулационните нарушения: нарушена е артикулацията на един звук или на звукове от една фонетична група
• Полиморфна форма на артикулационните нарушения: нарушена е артикулацията на два и повече звукове от различни фонетични групи

Симптоми на артикулационните нарушения
по СПЕЦИФИКА НА НАРУШЕНИЕТО

• Пропускане, липса на звук
  Рядко срещано, обикновено преходно явление в периода на проговарянето. Постепенно на мястото на липсващите фонеми се появяват техни правилни или неправилни варианти.
• Заместване, замяна на един звук от друг
  Обикновено заместване на онтогенетично по-късен и труден звук с онтогенетично по-ранен и лесен.
• Изопачаване на звукове
  На мястото на определен труден звук се появява негов изопачен вариант, несъществуващ във фонологичната система на съответния език. Не се преминава спонтанно и се запазва най-дълго.

ВИДОВЕ АРТИКУЛАЦИОННИ НАРУШЕНИЯ

1. СПЕЦИФИЧНИ АРТИКУЛАЦИОННИ НАРУШЕНИЯ

Специфичните артикулационни нарушения се характеризират с неправилно овладяване на по-трудните за артикулация звукове при деца с нормален интелектуален и сензорен статус, без анатомични аномалии на говорните органи.

Симптоматика на
специфичните артикулационни нарушения

(Тя е присъща единствено на специфичните артикулационни нарушения. Всякакви други фонетико–фонологични промени извън посочените следва да се тълкуват като индикатор за други комуникативни нарушения.)

Нарушена е артикулацията само на група съгласни звукове със сложна артикулация (най-вече онтогенетично късни съгласни – к, г, с, з, ц, дз, ш, ж, ч, дж, л, р)

Грешките, допускани при изговарянето на трудните съгласни, са: пропускане, заместване, изопачаване

Мономорфната форма на нарушението се изразява в: замени, пропуски, изопачаване на сонорните съгласни р и л

Полиморфната форма на нарушението се изразява в различни комбинации от: замени и изопачаване на съскави и шушкави съгласни с, з, ц, дз, ш, ж, ч, дж пропуски, замени и изопачаване на сонорните р, л пропуски и замени на веларните к, г от т, д

Грешките при изговарянето на трудните съгласни се характеризират с еднотипност и устойчивост (появяват се в един и същ вариант в цялата продукция, във всички позиции и комбинации на трудния звук с други звукове)

Замените на звуковете са пълни и постоянни (трудният звук се замества от друг, правилно изговарян звук / трудният звук се заменя винаги от определен друг звук, а не от различни)

 

2. ВТОРИЧНИ АРТИКУЛАЦИОННИ НАРУШЕНИЯ

• обикновено са остатъчно явление след преодоляване на езиковото недоразвитие при деца с интелектуална или слухова недостатъчност
• по-рядко съпътстват зрителната недостатъчност или са следствие от лека слухова патология
• понякога са съпътстват симптом при деца със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието

Симптоматика на
вторичните артикулационни нарушения

Нарушената артикулация е широкообхватна (засяга практически всички съгласни, дори гласните звукове)

Присъстват основно полиморфните форми на нарушението

Преобладават грубите грешки (пропускането, замените, изопачаването са в приблизително еднакво съотношение)

Полиморфизмът в някои случаи се изявява със заместване на многобройни съгласни от звук т.

Темпът, с който се преодоляват вторичните артикулационни нарушения, е значително по-бавен. (изопачавания като гърлен ротацизъм, страничен сигматизъм и билабиален ламбдацизъм по правило остават некоригирани)

3. БИОМЕХАНИЧНИ АРТИКУЛАЦИОННИ НАРУШЕНИЯ

Причини за
биомеханичните артикулационни нарушения

Биомеханичните артикулационни нарушения са резултат от ограничени по обхват вродени малформации на говорните органи:

• отворен прикус – отвор между горните и долните зъби, който често е резултат от продължително смучене на палеца
• прогнатия – горната челюст е издадена напред, при което долните и горните резци не се допират
• прогения – долната челюст е издадена напред и предните зъби не осъществяват контакт
• микро- и макроглосия – много малък, къъс или много голям, дълъг език
• хипо- и хипердонтия – увиснала долна устна, умалена горна устна
• прекалено малки или прекалено големи зъби
• липса на зъби, неправилен зъбен ред
• къса горноустнена връзка
• неоформен връх на езика
• къса подезична връзка

Симптоматика на
биомеханичните артикулационни

Симптомите на биомеханичните артикулационнни нарушения зависят от това дали възникват при дете с нормално психофизическо развитие, или с нарушено развитие.

При деца с нормално развитие: Артикулационните нарушения се проявяват с особеностите, характерни за специфичните артикулационни нарушения

При деца с нарушено психофизическо развитие: Артикулационните нарушения се проявяват с особеностите, присъщи за вторичните артикулационни нарушения

 

Източници:
Ценова, Ц.; „Логопедия – описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения“