Говорно развитие

дислалия - говорни нарушения - логопед пловдив

Гледайте проф. Матанова по въпроса за говорното развитие в ранна детска възраст в ТВ предавания »

Непосредствено след раждането дразнителите от вътрешната и външната среда предизвикват у детето различни некоординирани движения на тялото и крайниците, включително и на някои органи, участващи във възпроизвеждането на речта. Първата гласова проява е викът непосредствено след раждането. Той възниква в отговор на редица нови външни и вътрешни дразнения — охлаждане, прекъсване на снабдяването с майчина кръв, първото вдишване на въздух и пр. Тези викове, които продължават и през следващите месеци, имат рефлекторен характер. Едва по-късно започват да се оцветяват с емоционална окраска и плач, които могат да означават някакво временно неблагополучие – например болка, глад, подмокряне и др. Освен виковете детето започва да издава и гласни звуци. Издаваните в този ранен период (1-ия ­и 2-ия месец след раждането) звукове имат нечленоразделен характер. С постепенното развитие на координираните движения на крайниците и тялото се създават възможности и за учленяване на звуците.

През 2-ия месец на преден план са двуустните съгласни (п, б, м) и задноезичните, свързани с процеса на гълтането (г, к, х). Детето произнася вече голям брой звуци, но само някои от тях са характерни за българския език. Между издаваните звуци се наблюдават и много звуци от други езици, а също и непознати за човешкото ухо.


През 3-ия и 4-ия месеци детето започва да се усмихва, а по-късно и да се смее. По това време то започва да издава по-определени звуци, които понякога имат и реактивен характер – влага определена интонация при различните случаи на задоволство. Този период се нарича период на гукането. Глухите деца, които в първите месеци издават неопределени звуци и съчетания от тях, постепенно престават да издават тези звуци, тъй като при тях липсват възможности за слухов самоконтрол.

Към 5-ия месец детето започва да произнася отделни аморфни (безформени) корени на думи, като свързва отделни звуци в срички или верига от срички. По това време то образува и условни рефлекси, свързани със слуха и зрението. Например, ако началото на храненето неколкократно се съпровожда със звуков сигнал, след това детето започва да движи устните си като при хранене, когато се подаде само сигналът.

Появява се и зрително съсредоточаване към ярко осветени предмети. Детето започва да наблюдава движението на устните на майката или на възпитателите по време на говор. От етапа на самоподражание към 6-ия, 7-ия и 8-ия месеци детето постепенно започва несъзнателно да подражава на другите, като произнася някоя дума, чута в момента от околните (ехо-говор). Започва да свързва и отделни срички помежду им – па-па-па, ба-ба-ба и др. Увеличава се употребата на аморфни корени на думи. Първоначално само една сричка може да означава даден предмет или лице – например сричката “ма” може да означава мама, но едновременно с това и редица действия, свързани с майката (покана да го вземе на ръце, да го нахрани, да го облече и др.) Тези аморфни корени в следващия етап се озвучават с повече срички. Например “ма” прераства в цяла дума “мама”.

Пазарувайте в своя град с 50%-90% отстъпка!

През 8-ия и 9-ия месец детето започва да подражава, но само с отделни звуци и срички. През този период то започва да изпълнява някои по-леки заповеди, дадени му от майката. При думите “Дай ръка” детето протяга ръката си. На въпроса “Къде е татко?” то се обръща към своя баща. Появява се и жестовата реч, която понякога частично или напълно заменя речевите изяви у детето. Смята се дори, че понякога този вид реч води до временно спиране произнасянето на срички, откъси от думи и вериги от звуци.

Към 9-ия и 10-ия месец словото само по себе си започва да придобива своето значение в комплекса от външни речеви дразнители. По този път детето започва да разбира смисловото съдържание на някои думи, без да може още да ги повтаря.

Към края на 1-ата година то вече произнася няколко думи – 5-6 и повече, а някои деца до 10 и повече. Това зависи от общото телесно състояние на детето – да не е болудувало и да не боледува в момента от тежки заболявания. Освен това зависи и от речевото обкръжение – дали получава често речеви дразнения от околните, дали думите, които чува, са емоционално окрасени и дали се явява у детето по-често мотивация за говорене и стимулация за произнасяне на звукове и думи. С появата на първите думи завършва т.нар. подготвителен или предречеви период и започва началният етап на формиране и развитие на речта и обогатяване на речниковия фонд.

Към края на втората година у детето се наблюдава известно развитие на оформящата се речева дейност. Известно е, че т.нар. речеви слух (или фонематичен слух) възниква към 8-ия месец и продължава да се развива до 4-5-годишна възраст. Постепенно детето се освобождава от някои звуци, които са ненужни, и започва да изостря вниманието си към онеци звуци, които чува по-често и които представляват истински речеви звуци на родния ни език. Детето започва да чува и отделя в срички отделните звуци. Словесният фонд постепенно се обогатява, то започва да усвоява и малки шаблони от речеви връзки, обхващащи две, три и повече думи, макар и понякога със сериозни нарушения в произнасянето на някои звуци. В този период на бързо развитие една голяма част от децата (приблизително половината) започват да повтарят отделни срички и думи, което прави впечатление на начално заекване. Разбира се, не се касае за истинско заекване.

През третата година детето научава много нови думи – 500 и повече. Обогатява се автоматичното използване на по-сложни речеви връзки и многословни шаблони. Постепенно грешките в учленяването намаляват, детето започва да говори граматически по-правилно.


Към края на петата година детето заучава добре елементите на т.нар. разговорно-битова реч – най-необходимата форма за общуване, която то използва постоянно. Пасивният му словесен фонд нараства значително и надхвърля 1000-2000 думи. По този начин детето започва да разбира по-правилно и по-точно думите на околните, стои по-дълги и по-правилни изречения. На тази възраст може да се допускат грешки в учленяването на някои звуци, срички и думи. Понякога при разговор може да се наблюдават нарушения в словореда, а също и на граматичните правила. Тези грешки не са обусловени от органична причина, а се дължат на все още неукрепналата речева функция. Възможностите за речево общуване с познати или непознати хора значително се увеличават. По този път се засилват и възможностите за използване на т.нар. диалогична реч, т.е. правилно водене на разговор със събеседници. Макар и бавно, започват да се обогатяват и разширяват възможностите за вътрешна реч. Известно е, че малките деца, когато са сами, първоначално съпровождат всички свои действия с говорене на глас, т.е. разговарят сами със себе си (т.нар. автокомуникация). След това тази реч става шепнеща, като външният й израз изчезва напълно. По този път детето започва да мисли вече чрез вътрешната си реч, т.е. да разсъждава наум. С течение на времето тази реч започва да се съкращава и да преминава в крайно бързи мисловни потоци. Подобно развитие на вътрешната реч се наблюдава и в по-късните години.

През шестата година децата често водят разговори с по-дълги фрази и изречения без съществени грешки. По отношение на учленяването на звуците детето може все още да среща трудности при произнасянето само на някои звуци (л, с, ж, ч, ш, р). В тази възраст по пътя на непрекъснато подражаване на възрастните децата имат добра интонация, ритъм и темп, особено ако околните говорят правилно.

* Материалът е цитат от книгата „Разстройства на речта у децата“ с автор Димитър Даскалов.