Хиперактивност

логопед пловдив - хиператкивност

Според Международна класификация на болестите хиперкинетичните разстройства са група разстройства, характеризиращи се с:

  • Ранно начало (обикновено в първите пет години от живота);
  • Липса на постоянство при дейностите, които изискват когнитивно участие;
  • Склонност към прехвърляне от една дейност към друга, без да се завършва изцяло нито една от тях;
  • Дезориентирана, зле регулирана, прекомерна активност.

Хиперкинетичните деца често са:

  • Безразсъдни и импулсивни;
  • Предлазположени към злополуки;
  • Нарушават дисциплината по-скоро поради необмислени прояви, отколкото поради прекомерно незачитане и предизвикателство;
  • Взаимоотношенията им с възрастните често са социално дезинхибирани, с липса на нормална предпазливост и сдържаност;
  • Непопулярни са сред другите деца и могат да останат изолирани;
  • Обичайни са нарушенията на когнитивните способности;
  • Като вторични усложнения се срещат диссоциално поведение и ниска самооценка.

Проф. В. Матанова отбелязва, че съществуват три модела на поведение, които индикират хиперкинетично разстройство с дефицит на вниманието:
Дефицит на вниманието
Хиперактивност
Импулсивност

Дефицитът на вниманието се диагностицира при наличието най-малко на шест от следните признаци:

  1. Нуждае се от спокойна и тиха обстановка, не е способен да се концентрира при работа;
  2. Често задава едни и същи въпроси;
  3. Лесно се разсейва при външни дразнители;
  4. Бърка при детайлите;
  5. Не завъшва това, което е започнал;
  6. Слуша, но изглежда, че не чува;
  7. Трудно се концентрира извън ситуация „очи в очи”.

Импулсивността се диагностицира при наличието най-малко на три от изброените признаци:

  1. Подвиква в клас, вдига шум по време на час;
  2. Много възбудим;
  3. Трудно издържа времето, докато чака реда си;
  4. Много приказлив;
  5. Закача се с другите деца.

Хиперактивността се диагностицира при наличието на три от изброените признаци:

  1. Катери се по шкафове и мебели;
  2. По-скоро тича, отколкото ходи;
  3. Постоянно се суети и криви;
  4. Всичко, което върши, е придружено с шум;
  5. Винаги трябва да върши нещо.

Особено важно е такива деца да живеят и учат в обстановка с малко количество сензорни стимули, които периодично да бъдат сменяни. Всяка задача при тези деца трябва да бъде разделена на съставящите я части, така че всяка част да завършва с видим за детето резултат. Поради лесното настъпване на умора е необходима почивка на всеки 30-40 минути. Заангажираността с много и различни дейности не е препоръчителна, тъй като още повече засилва проявите на хиперактивност. От полза е системата за награди и наказания. Задължително е родителите да идентифицират няколко типа поведение, които биха искали да стимулират. Това винаги трябва да се съпътства с ясно обяснение за това какво точно се очаква от детето и в какви ситуации този тип поведение може да бъде поощрявано. Важно е ситуациите да се структурират по начин, който позволява на детето да постигне успех.DSM-V

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: