Според Международна класификация на болестите хиперкинетичните разстройства са група разстройства, характеризиращи се с:
- Ранно начало (обикновено в първите пет години от живота);
- Липса на постоянство при дейностите, които изискват когнитивно участие;
- Склонност към прехвърляне от една дейност към друга, без да се завършва изцяло нито една от тях;
- Дезориентирана, зле регулирана, прекомерна активност.
Хиперкинетичните деца често са:
- Безразсъдни и импулсивни;
- Предлазположени към злополуки;
- Нарушават дисциплината по-скоро поради необмислени прояви, отколкото поради прекомерно незачитане и предизвикателство;
- Взаимоотношенията им с възрастните често са социално дезинхибирани, с липса на нормална предпазливост и сдържаност;
- Непопулярни са сред другите деца и могат да останат изолирани;
- Обичайни са нарушенията на когнитивните способности;
- Като вторични усложнения се срещат диссоциално поведение и ниска самооценка.
Проф. В. Матанова отбелязва, че съществуват три модела на поведение, които индикират хиперкинетично разстройство с дефицит на вниманието:
– Дефицит на вниманието
– Хиперактивност
– Импулсивност
Дефицитът на вниманието се диагностицира при наличието най-малко на шест от следните признаци:
- Нуждае се от спокойна и тиха обстановка, не е способен да се концентрира при работа;
- Често задава едни и същи въпроси;
- Лесно се разсейва при външни дразнители;
- Бърка при детайлите;
- Не завъшва това, което е започнал;
- Слуша, но изглежда, че не чува;
- Трудно се концентрира извън ситуация „очи в очи”.
Импулсивността се диагностицира при наличието най-малко на три от изброените признаци:
- Подвиква в клас, вдига шум по време на час;
- Много възбудим;
- Трудно издържа времето, докато чака реда си;
- Много приказлив;
- Закача се с другите деца.
Хиперактивността се диагностицира при наличието на три от изброените признаци:
- Катери се по шкафове и мебели;
- По-скоро тича, отколкото ходи;
- Постоянно се суети и криви;
- Всичко, което върши, е придружено с шум;
- Винаги трябва да върши нещо.
Особено важно е такива деца да живеят и учат в обстановка с малко количество сензорни стимули, които периодично да бъдат сменяни. Всяка задача при тези деца трябва да бъде разделена на съставящите я части, така че всяка част да завършва с видим за детето резултат. Поради лесното настъпване на умора е необходима почивка на всеки 30-40 минути. Заангажираността с много и различни дейности не е препоръчителна, тъй като още повече засилва проявите на хиперактивност. От полза е системата за награди и наказания. Задължително е родителите да идентифицират няколко типа поведение, които биха искали да стимулират. Това винаги трябва да се съпътства с ясно обяснение за това какво точно се очаква от детето и в какви ситуации този тип поведение може да бъде поощрявано. Важно е ситуациите да се структурират по начин, който позволява на детето да постигне успех.DSM-V