Как да научим детето да чете (1. част)

В поредицата от статии „Как да научим детето да чете“ реших да ви запозная с методите на обучение по четене, които използвам в практиката си при:

• деца в предучилищна възраст, които проявяват интерес към буквите и четенето;
• подготовка на деца преди постъпване в първи клас;
• ученици в начален курс, които срещат затруднения в усвояването на четенето и писането;
• ученици с обучителни трудности през всички етапи на училищното образование.

Обучението по четене преминава през следните два етапа:

• предбуквен етап (запознаване с понятията текст, изречение, дума, сричка, звук, гласни и съгласни звукове);
• буквен етап (запознаване с буквите и техните звукове; слято четене на срички и едносрични думи; слято четене на думи; плавно четене на изречения; цялостно четене на текст).

Последователността, в която запознавам децата с всяка нова буква, е съобразена с най-новите напътствия на Министерство на образованието, въведени при промяната на учебната програма по бългаски език за 1. клас през 2016 г. Този подход се оказа резултатен поради няколко причини:

• редът, в който се изучават буквите, е съобразен с честотата на тяхната поява в писмената реч. Така най-напред се въвеждат буквите, които най-често се срещат в речта;
• по този начин се скъсява периодът, през който децата четат изолирани букви и срички, и така възможно най-бързо се преминава към четене на цели думи и изречения.

Ето защо въвеждам буквите в следната последователност:

• първа група, в която се комбинират буквите на гласните (а, е, о, и, ъ, у) и на сонорните съгласни звукове (н, р, л, м, й ), според честотата на употреба в детската лексика, след което се изучава буква я;
• втора група, в която се редуват буквите за означаване на беззвучни и звучни съгласни звукове, подредени по двойки според по-голямата честота на употреба на беззвучния съгласен звук (т – д, с – з, к – г, п – б, ф – в, ш – ж );
• трета група, в която са буквите ч, х, ц, щ, ю, ь.

В подготовката на децата използвам следните помагала, които създадох специално за целта, така че заниманията по четене да бъдат не само ефективни, но и забавни:

• комплект от 350 карти с букви, срички и служебни карти „Мога да чета“ (разгледай ТУК);
• камплект от 50 флаш карти „Превозни средства“ (разгледай ТУК);
• шаблони за звуков и буквен анализ (разгледай ТУК).

Надявам се, че споделеният опит ще бъде от полза както за родители, така и за специалисти. Нека с общи усилия развием у децата любов към четенето!

ПРЕДБУКВЕН ЕТАП

В предбуквения етап запознавам децата с понятията текст, изречение, дума, сричка, звук, гласни и съгласни звукове.

ТЕКСТ

Първоначално децата се научават да разпознават текста като основна езикова единица. За целта използвам следните похвати:

• устен преразказ на познати на детето приказки;
• определяне на последователността на епизодите в приказката;
• съставяне на кратък устен текст по серия от сюжетни картинки;
• съставяне на кратък устен разказ по преживяване.

Важното на този етап е да насочим вниманието на детето към разказаното и да обобщим, че това наричаме текст.

ИЗРЕЧЕНИЕ

В следващите занимания децата се научат да правят връзка между понятията „текст“ и „изречение“. За целта насочвам вниманието им към факта, че изречения, които са свързани по смисъл, образуват текст. Важно е също децата да се научат да правят разлика между съобщително, въпросително и възклицателно изречение, както и правилата за тяхното графично оформление.

За да постигна тези цели, използвам следните похвати:

• устен преразказ на позната приказка, като с детето се редуваме, така че всеки добавя по едно изречение, докато се получи цялостен текст. По този нагледен начин детето осъзнава, че текстът се състои от изречения, които са свързани по смисъл;
• участие в диалог: с детето се редуваме, като първо аз задавам въпросите, а то отговаря, след което то задава въпросите, а аз отговарям. Важно е детето да разбере, че използваме въпросителни изречения, за да задаваме въпроси, а съобщителни изречения, за да отговорим, да съобщим нещо;
• съставяне на възклицателни изречения, чрез които изразяваме чувства и емоции (радост,  възторг, болка, страх и т.н.);
• съставяне на изречения по зададен модел: с помощта на шаблоните с модели на различните видове изречения децата по нагледен начин научават, че всяко изречение започва с главна буква и завършва с подходящ препинателен знак (точка, въпросителна, удивителна). По време на това занимание следим дали детето спазва правилата за правилна интонация на съобщително, въпросително и възклицателно изречение.
• Рисуване на модел на съобщително, въпросително и възклицателно изречение по подобие на примерните шаблони.

ДУМА

На този етап детето научава, че всяко изречение се състои от по-малки части, които наричаме думи. Това постигам чрез използването на следните похвати:

• устно разделяне на изречение на съставящите го думи;
• определяне на броя на думите в изречение;
• свързване на думи в изречение по зададен модел с помощта на шаблони;
• съставяне на изречение с три, четири, пет думи;
• назоваване на превозни средства в помощта на флаш картите „Превозни средства“, което помага на децата да осъзнаят, че думата има определено значение и може да съществува самостоятелно.
• Рисуване на модел на съобщително, въпросително и възклицателно изречение по подобие на примерните шаблони.

СРИЧКА

По време на тези занимания децата разбират, че всяка дума се състои от по-малки части, които наричаме срички. За целта използвам следните похвати:

• изговаряне на думите на срички;
• определяне на броя на сричките в думата чрез поставяне на юмруче под брадичката, пляскане с ръце, тактуване с ръка или крак, почукване с пръст и т.н.;
• съотнасяне на дума към сричков модел с помощта на шаблони;
• назоваване на думи, които съдържат една, две или три срички;
• рисуване на сричкови модели на думите.

ЗВУК

Тук децата научават, че няколко звука, подредени в определен ред, образуват дума. Наблягам да факта, че звуковете са това, което произнасяме и чуваме (за разлика от буквите, които четем и пишем). Ето някои от похватите, които използвам в тези занимания:

• удължено изговаряне на звуковете в думата, чрез което детето се ориентиране в тяхната точна последователност;
• поставяне на бяла карта от комплекта „Мога да чета“ за всеки изговорен звук, което помага на детето по нагледен начин да открие отделните звукове и да определи техния брой;
• назоваване на първия и последния звук в думата;
• назоваване на думи с три, четири и пет звука;
• откриване на думи, които започват с един и същи звук;
• откриване на думи, които завършват с един и същи звук;
• игра на думи: аз назовавам дума, а детето измисля нова дума, която да започва с последния звук на думата, която съм казала;
• съотнасяне на дума към зададен звуков модел.

ГЛАСНИ И СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ

Целта на тези занимания е децата да се научат да различават гласните от съгласните звукове. Това може да се постигне по два начина:

1. Като научат наизуст гласните звукове по двойки (А–Ъ, О–У, Е–И) и запомнят, че всички останали звукове са съгласни.

2. Като чрез последователен изговор на гласни и съгласни по нагледен начин установят, че при гласните звукове се чува „глас“, а при съгласните се шува „шум“ или „шум и малко глас“.

Упражненията за разграничаване на гласните и съгласните звукове включват следните похвати:

• запознаване на децата със звуковия модел на думите с помощта на картите в червен и син цвят от комплекта „Мога да чета“ (червените карти за означаване на гласните звукове и сините карти за означаване на съгласните);
• изготвяне на звуков модел на думите с помощта на шаблоните за звуков и буквен анализ;
• измисляне на думи по зададен звуков модел;
• съотнасяне на думи към зададен звуков модел.

На този етап е важно децата да разберат, че сричките в думата са толкова, колкото е броят на гласните звукове, и че без гласен звук не може да има сричка.