През ранната възраст на детето възниква представата му за броя на предметите. Формирането й се извършва най-вече чрез практическите действия с предметите, съчетани със слуховото възприемане на словесните обяснения на възрастния.
Както при формирането на представите за цвят, така и тук броят на понятията за количество, които детето трябва да усвои, не са много. Те са само три – едно, две и много. За да може детето да разбере тяхното значение, на родителите се препоръчва още в края на първата година, когато му дават някакъв предмет или играчка, да определят и броя – едно орехче, една крушка, един камион и т.н.
Владко, който е на 1 г., обича да играе с баба си. Тя му казва: „Къде са ушичките ти?“ Той я гледа и мълчи. Тя му хваща ръчичките и ги поднася към ушите. „Ти имаш две ушички. Ето едното (пипа го), ето и другото. И аз имам две уши. Ето ги моите уши (показва ги). А имаш ли краченца?“ Детето размърдва и хваща краката си с ръце. „Ти имаш две краченца.“
Само след няколко повторения Владко се научава да повдига едното си краче или да хване двете си уши. Много често, разбира се, той прави грешки при изпълнението, защото на тази възраст няма ясна представа за броя на предметите. Чрез тези предварително обмислени словесни инструкции обаче той започва да разбира какво означат думите едно, две и много.
Ето че Владко е на 1 г. и 11 м. Майка му казва: „Владко, донеси ми една картинка! Иди сега донеси две картинки! А можеш ли да донесеш много картинки? Браво! Сега занеси тази картинка на татко да я види!“ Той го пита какво е нарисувано на нея. „Челески (черешки).“ „Колко са черешките?“ „Де (две).“
В ежедневното общуване с детето родителите употребяват изрази от рода на „виж, колко много хора“, „две деца се возят на колелото“, „едно котенце мяука“, които доуточняват числовите му представи. За тяхното правилно възприемане особено добре съдействат конструктивната и изобразителната дейност. „Нарисувай едно балонче! Сега нарисувай много балончета.“
При низане на герданче могат да се редят едно червено манисто, едно жълто, пак червено и отново жълто. После може да се усложни тази задача чрез редуване по двойки. Да вземем пример с лепене. Залепват се на лист хартия от възрастния две различни по големина сиви зайчета. Изрязват се и морковчета. На детето се поставя задача да даде, т.е. да залепи едно морковче на малкото зайче и две на голямото.
След 2 г. и 6 м. почти всички деца употребяват понятията едно, две и много. Някои деца заменят понятието много с всички, което показва, че те имат представа за множество, но не владеят точната дума. Играта „Познай колко пъти свирна влакът“ уточнява числовите представи чрез слуховите възприятия. Струва си да се отбележи, че едно понятие се овладява по-бързо, по-трайно и по-точно, когато се възприема с повече анализатори. Затова са необходими различните видове нагледни средства.
Източник:
Драгошинова, Р., Митева, Ю.; „Зорки очи, сръчни ръце“
Логопедико във FACEBOOK
Логопедико в YOUTUBE