ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЪЗГЛЕДИ НА МАРИЯ МОНТЕСОРИ
Мария Монтесори е първата жена доктор на медицинските науки в Италия, професор по антропология и хигиена. Известно време работи с умствено изостанали деца, след което става директор на институт за подготовка на учители дефектолози. През 1907 г. поема научното ръководство на четири детски градини за нормално развити деца в Рим, наречени от нея „Домове на детето“. Основните й педагогически произведения са „Метод на научната педагогика, прилаган при възпитанието на децата в „Домове на детето“ (1909), „Самовъзпитанието в началните училища“ (1912), „Основите на моята педагогика“ (1934), „Абсорбиращият дух“ (1949) и др.
Монтесори създава оригинална педагогическа система, основана върху принципа за свободата, който се реализира чрез самовъзпитанието и самообучението на детето. Тя разглежда детето като главен фактор на собственото му развитие. Това схващане поставя възрастния в нова, по-различна позиция във възпитателния процес. Основната му задача според Монтесори се заключава не във формиране на детето, а в подпомагане на неговото свободно психофизическо развитие. Според Монтесори възпитателят трябва да се откаже от своята подтискаща власт, от въздействия с принудителен характер, с които поставя детето в позиция на защита, на отбрана, водеща до проявление на „недостатъците, които искат напразно да унищожат с помощта на възпитанието: каприза, разрушителния дух, лъжата, боязливостта, страха, изобщо всички качества, свързани с положението му за защита“.
Възпитателното въздействие върху детето в системата на Монтесори се осъществява чрез подходяща организация на средата. Макар да я разглежда като вторичен фактор на детското развитие (може да го възпира или благоприятства, но не и да го твори), Монтесори подробно разглежда условията, на които тя следва да отговаря. Материалната среда, в която детето расте и се развива, трябва да бъде съобразена както с физическия му ръст и силите му, така и с духовните му потребности. За тази цел Монтесори заменя тежките чинове с леки, малки масички и столчета, които децата местят сами, поставя ниски умивалници, шкафчета и т.н. Всички предмети имат едно общо свойство – дават възможност ан децата да контролират грешките си (боядисани са в светли тонове и лесно се цапат, лесно се движат и се събарят, съдовете се чупят) и ги подтикват към самоусъвършенстване на движенията. Към материалната среда спадат и многобройните дидактични материали, които децата избират сами в зависимост от интересите си. На потребността от движения и връзка с природата Монтесори отговаря с подготвянето на спортна площадка с различни уреди и пособия, земеделски участъци и зоологически кътове.
Една от най-важните задачи на предучилищното възпитание Монтесори вижда в осигуряването на условия за правилно физическо развитие на децата. Към тях спадат рационалното хранене, правилната организация на дневния режим, хигиената на помещенията, тялото и облеклото. Физическото развитие на децата в Домовете на Монтесори е подложено на специално наблюдение чрез антропологически измервания, извършвани периодично. Монтесори е противник на организираните групови гимнастически занятия, които според нея са основани върху принудата. Тя препоръчва свободните движения и игри на откито с топка и други пособия. Единствените упражнения, които въвежда, целят формиране на умения за ходене, изкачване и слизане, скачане.
Според Монтесори свободното, естествено развитие на детето е свързано с формиране на определени нравствени качества, най-важното от които е самостоятелността. Това предполага промяна на грижите на възрастния спрямо детето. Монтесори смята, че те трябва да се състоят в показване на действията, които то не може да извъшва само, а не в извъшването им вместо него. „Грижата около детето не трябва да бъде по-малка, но по-разумна. Възрастният трябва да помага на детето да върши това, което не може. Не да го мие, облича или храни, но да му покаже само да върши тези неща прилично“ – пише тя. Монтесори подготвя специален дидактичен материал, чрез упражненията с който най-малките усвояват умения за закопчаване, откопчаване, свързани с обличането.
Друго основно нравствено качество, на което обръща внимание, е дисциплинираността, разбирана не като послушание, а като умение за владеене и разпореждане със себе си в съответствие с едно или друго жизнено правило. Според Монтесори активнта дисциплина не може да се постигне със заповеди, поучения, награди и наказания. Тя се поражда и се проявява в работата, определена по собствен избор и основана на интереса към нея. Така свободата, разбирана като възможност за избор на дейност, се превръща в необходимо условие за дисциплината.
Трудовото възпитание е съществен елемент в педагогическата система на Монтесори, защото чрез него се формират и ценни нравствени качества – чувство за отговорност, търпеливост, любов към природата. Централно място в него заема грижана за растенията и животните. Освен това то се реализира и чрез битово-домакински труд – почистване и подреждане на стаята, сервиране и отсервиране, обработка на продуктите за храна (миене, рязане, белене). При извършването му се формират и умения за организация на работата, свързани с разпределяне на задачите между няколко деца и целесъобразното им изпълнение. Чрез ръчния труд (моделиране на различни предмети, строеж на къщички и други) се решават задачи както на трудовото, така и на естетическото възпитание – детето не само се стреми да изработи даден продукт, но и да му придаде красив външен вид. Изработването на едно изделие в различни варианти, рисуването, движенията под ритъма на музиката за постигане на грациозност и изящество в походката и маниерите съдействат за естетическото развитие на детето.
Най-значително място в системата на Монтесори заема сензорното възпитание, което Монтесори разглежда като необходима основа и предпоставка на умственото възпитание. Като цел на сензорното възпитание Монтесори посочва „изостряне различителното възприятие на предметите“ чрез многобройни повтарящи се упражнения с богат дидактичен материал. Той представя свойствата на вещите – размер, форма, цвят, тегло, температура, вкус и др. С тяхна помощ детето започва да разбира тези свойства – да ги различава, да установява степените им на различие. На тази основа, на реда, установен в съзнанието му, то започва по-различно да приема външния свят – всеки предмет застава на своето място, в своята група. Дидактичният материал в системата на Монтесори заменя словесното обучение. Той провокира активонстта на детето и я управлява, тъй като съдържа в себе си възможността за контрол на грешките. Ако детето не извъши дадено упражнение правилно, то само вижда грешката и се стреми да я поправи. Така материалът се превръща в средство за самовъзпитание и за самообучение. „Докато думите на учителя изчезват, материалът, напротив, е винаги пред детето; ако учителят описва или дава указания за нещо, материалът представя това нещо като реален факт… В радостта си да разсъждава, да следва интуицията си, да открива, детето работи съвсем само, с ентусиазъм и при едно свободно съсредоточаване, при което не се бои нито от прекъсване, нито от критика; то осъществява строежа на своята собствена личност“ – пише Монтесори. Според нея дидактичният материал е само отправна точка, откъдето започва духовното развитие на детето, и затова той трябва да възпроизвежда стадиите на това развитие. По тази причина отначало служи само за упражнение на сетивата, което съответства на сензорните нужди на детето, след това чрез него се усвояват четенето и смятането, а в горните училищни степени – знанията по другите учебни предмети.
В Домовете на детето в една група се възпитават няколко десетки деца (40, 50, 60) на различна възраст – от 2,5 до 7 години. Преобладават индивидуалните занимания или с малка група. При осъществяването им учителката предлага материал на детео, дава кратки напътствия за работата с него и оставя детето да се упражнява самостоятелно. Монтесори изисква тя на наблюдава непрекъснато поведението му, за да установи доколко материалът го е заинтересовал, за да не се допусне нарушаване на основния принцип за свободата на детето. Най-малкото усилие според Монтесори противоречи на самодейността му. Интересът на детето към дадена област и темпът на неговото развитие определят степента на подготовката му. В едно отношение то може да изпреварва връстниците си, а в друго да изостава. Тригодишното дете може да изпълнява дадено упражнение редом с шестгодишното и даже да го изпреварва. Съществува обаче известен ред и последователност в упражненията и в предлагането на дидактичния материал, който Монтесори определя в пет степени. В първите три преобладават упражненията за развитие на сензориката; подготовката за четене, писане и смятане започва в четвъртата степен; самият процес на четене, писане и смятане протича в петата степен.
В средните училища, работещи по системата на Монтесори, обучението се осъществява по същия начин. Учениците работят със специални материали по различните учебни предмети, като сами избират учебните предмети, по които ще се обучават през деня и определят времетраенето на обучението по всеки един от тях. Учителят запазва функциите си на консултант и помощник.
Критиките, които се отправят по отношение на системата на Монтесори, са в няколко посоки. Първата от тях се отнася до дидактичния материал – това, че е абстрактен и прекалено регламентира дейността на детето с него. Втората основна посока на критика се отнася до възпитателните средства – това, че не се използват приказките, песните, игнорирано е духовното общуване на учителя с децата. Третата засяга еднообразието на методите – това, че се използват само дидактични упражнения и че почти напълно липсват игрите.
Въпреки това системата на Монтесори печели много привърженици заради изключителния хуманизъм и уважение към детето, основано на доверието в неговите сили и възможности за активно участие в изграждането на собствената му личност. И днес много училища в Европа и Америка работят по тази система.
Източник:
Атанасова, В., „История на педагогиката и българското образование“
Логопедико във FACEBOOK
Логопедико в YOUTUBE