Продължете към съдържанието

Показатели за оценка на детското развитие

показатели за оценка на детското развитие

Кои основни показатели могат да наблюдават родителите у своето дете, за да са сигурни, че са налице типичните за възрастта водещи прояви, чрез реализирането на които се осъществява цялостният процес на развитието? Т. Татьозов подробно описва „универсалните психични промени, които са характерни за всички нормално развиващи се деца в периода на ранното им детство (с цел) родителите, в достъпна форма и език, да се запознаят със сложните психични механизми, функции и процеси, които се проявяват в развитието и формират поведението на тяхното дете“. Авторът обръща внимание на следните области в детското развитие:

Развитие на усещанията

Тъй като чрез сетивата детето получава първите си впечатления за заобикалящия го свят, от тяхното развитие зависи количеството и точността на получената информация.

  • Зрителни усещания: Още към третата седмица след раждането детето започва да се вглежда. След 1–я месец то започва да следи бавно движещ се предмет, разположен на близко разстояние пред очите, като първоначално проследява хоризонтално, а впоследствие и вертикално и кръгообразно движещ се предмет. През 2–я месец детето вече следи предмет, който мени посоката си, и съсредоточава погледа си за по–дълъг период от време. През 3–я месец проследява движещи се предмети с обръщане и на главата. През 3–4 месец започва да различава предметите един от друг. Към 6–я месец е налице ясно виждане, а към 8–9 месец — добра координация между очите.
  • Слухови усещания: Първите слухови усещания се формират още след раждането, като към 15–я ден детето вече чува, макар и неясно. Доказателство за това е, че при силен, внезапен звук, то трепва и се вслушва. През 2–3 месец новороденото започва да се съсредоточава при тихи и приятни звуци и особено при човешки говор. През 3–я месец започва да обръща глава по посока на звука, а към 4–5 месец открива с поглед източника на звука. През 5–я месец различава и някои от гласовете на близките си. След 6–я месец възприема и възпроизвежда различни звукосъчетания (ма, ба, да, та) и започва да различава интонацията, с която се обръщат към него. Към края на първата година детето вече възприема и възпроизвежда първите осмислени думи.

Развитие на движенията

Движенията позволяват на детето да влезе в контакт със заобикалящата го среда и да я опознае. Непълноценното им овладяване е индикатор за нарушено развитие на детския организъм и психика. Още през 1–я месец новороденото задържа главата си за кратко време, когато е сложено по корем. През 2–я месец, когато го държат на ръце, то се опитва да задържи глава в изправено положение. През 3–я месец държи главата си изправена за по–дълго време, като движенията вече са значително по– укрепнали. През този месец се появява и опора на краката, като взето под мишници и докосвайки с краката си твърда опора, то не отпуща тялото си. През 5–я месец детето овладява обръщането от гръб по корем, а през 6–я — от корем по гръб. През 6–7 месец се появяват и първите опити за пълзене, макар че истинското пълзене се осъществява по–късно. След 6–я месец детето овладява сядането, а след 8–я месец до края на първата година то започва да се изправя самостоятелно, като се държи за неподвижна опора, и да пристъпва встрани. Първата година от живота на детето е белязана и от първите самостоятелни стъпки, които могат да се появят в периода между 9– я и 15–я месец. През втората година детето ходи стабилно, а през третата то вече тича добре и може да се качва и да слиза по стълби, да кара велосипед с помощни колела.

Развитие на говора

Развитието на говора е важна предпоставка за развитието на останалите психични процеси през ранното детство. То преминава през два етапа: подготвителен етап, който обхваща кърмаческата възраст, и етап на „истинския“ говор, характерен за първата година. Между 2–я и 5–я месец новороденото започва да гука, като първоначално произнася предимно гърлени звукове, а към 4–я месец се появяват и останалите. След 5–6 месец то започва да изговаря първите словосъчетания, обозначавани като лепетна реч. От 6–я до 8–я месец детето използва всички видове звукове и подражава на определени звукосъчетания („ма“, „ба“, „та“, „па“). През 9–12 месец започва да разбира говора, а към края на първата година се появяват и първите осмислени думи. Между второто полугодие на първата година и началото на втората година детето се опитва да свърже две думи в изречение, а през третата година започва да задава въпроси и да разнообразява говора си, като си служи с повече думи, свързани в по– сложни изречения.

Развитие на емоциите

В ранното детство емоциите стоят в основата на развитието на всички психични процеси при малките деца. Първата емоционална проява е свързана с първото изплакване непосредствено след раждането. До 3–4 месец новороденото демонстрира предимно отрицателни емоционални състояния. В края на 1–я и началото на 2–я месец детето откликва с усмивка на положителните въздействия на заобикалящата го среда. През 3–я месец се появява т.нар. „комплекс на оживление“, при който са налице усмивка, вокализация и движения на цялото тяло. В края на 3–я и началото на 4–я месец детето започва да се смее с глас. До края първата година радостните емоции съпътстват игрите, срещите с познати хора, споменаването на приятен за детето човек. През втората година все по–често детето демонстрира неудоволствие, когато нещо му се забрани, и гордост, когато бъде похвалено. Появяват се чувство на срам, ревност и съчувствие към другите в определени ситуации. През третата година се налице по– разнообразни емоционални прояви, като чувство на страх, смущение, чувство на привързаност и на вина, усет към комичните ситуации.

Използвана литература:

Татьозов, Т.; „От 0 до 3 — Приложна психология за млади родители“, София, 2011