МОДЕЛИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ОПИСАНИЕ НА
КОМУНИКАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ

Днес са познати два основни теоретични модела за анализ на комуникативните нарушения – медицински и лингвистично-поведенчески, върху които се основава и тяхната класификация.
Медицинският теоретичен модел е възникнал първи. При него се използва следният подход: търсят се причините за заболяванията и техните симптоми, определя се лечението и се прогнозира изходът. Въз основа на знанията за връзката причина-симптом-лечение-изход се поставя диагнозата на заболяването.
От втората половина на 70-те и началото на 80-те години на 20 век постепенно се налага и утвърждава лингвистичният подход към комуникативните нарушения. Промяната е следствие от прилагането на лингвистиката в изучаването на комуникативните нарушения и от нарастването на проучванията върху езиковото развитие на детето. Така се оформя нов теоретичен модел, наричан от някои автори поведенчески, защото произлиза от поведенческите науки и е насочен към анализ на комуникативното поведение, а от други – лингвистичен, защото се основава на лингвистичния анализ при диагностиката и терапията на комуникативните нарушения. Тъй като и двата термина равнопоставено отразяват един и същ феномен, се е наложил терминът лингвистично-поведенчески модел.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА КОМУНИКАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ
СПОРЕД МЕДИЦИНСКИЯ МОДЕЛ

Според медицинския модел комуникативните нарушения се делят на два вида – придобити и нарушения на развитието. Това разделение се прави въз основа на етиологичните аспекти на патологията, като се отразява момента на нейното възникване.

ПРИДОБИТИ НАРУШЕНИЯ: Възникват след като речта се е развила. Характеризират се с разпад, загуба на говорната и езиковата способност.
НАРУШЕНИЯ НА РАЗВИТИЕТО: Възникват преди развитието на речта. Представляват недоразвитие, несформираност на говорната и езиковата способност.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА КОМУНИКАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ
СПОРЕД ЛИНГВИСТИЧНО-ПОВЕДЕНЧЕСКИЯ МОДЕЛ

Според лингвистично-поведенческия модел комуникативните нарушения се деля на два вида – говорни и езикови, като това разделение се прави в зависимост от това кой аспект на комуникацията е засегнат:

ГОВОРНИ НАРУШЕНИЯ: При тях е засегнато външното оформяне на изказването чрез устната реч.
ЕЗИКОВИ НАРУШЕНИЯ: Характеризират се с нарушение на езиковото кодиране и декодиране.

От своя страна говорните и езиковите нарушения се делят на следните подвидове:

Говорните нарушения биват частични и цялостни:

1. ЧАСТИЧНИ ГОВОРНИ НАРУШЕНИЯ: Характеризират се с нарушение на един от елементите на говора – фонация или артикулация. Частичните говорни нарушения биват гласови и артикулационни нарушения:
  1. Гласови нарушения:
    • Дисфония: патологични промени във височината, силата и тембъра на гласа
    • Афония: липса на глас
    • Ринофония: патологични промени на гласовия резонанс, носов глас
  2. Артикулационни нарушения:
    • Специфични артикулационна нарушения: неправилно артикулиране на на говорните звукове при деца с нормално психофизическо развитие и без наличието на аномалии на говорните органи.
    • Вторични артикулационни нарушения: проявяват се като един от симптомите на интелектуална или сензорна недостатъчност.
    • Биомеханични артикулационни нарушения: нарушена артикулация в следствие на вродени малформации на говорните органи
2. ЦЯЛОСТНИ ГОВОРНИ НАРУШЕНИЯ: Засегнати са два или повече от два елемента на говорната продукция. Цялостните говорни нарушения биват прозодични нарушения, дизартрия и апраксия:
  1. Прозодични нарушения:
    • Брадилалия: патологично бавен говор
    • Тахилалия: патологично бърз говор
    • Запъване: епизодични прозодични смущения, които могат да преминат в заекване
    • Заекване: нарушение на речевата плавност, характеризиращо се с повторения на звукове, срички, думи, удължаване на звукове, спазми и блокажи на говорната мускулатура
  2. Дизартрия:
    • Придобита дизартрия – анартрия: разстройство на артикулацията, дишането, фонацията и прозодиката в резултат на огнищни поражения на мозъка. В зависимост от лакализацията на увредата се дели на булбарна дизартрия и псевдобулбарна дизартрия.
    • Дизартрия на развитието: свързана със синдрома на детската церебрална парализа (ДЦП).
  3. Апраксия (придобита и апраксия на развитието): разстройство на говорния праксис в резултат на локални увреждания на централната нервна система, което се характеризира с нарушение на плавността на речта и артикулацията.
  4. Биомеханични говорни нарушения на развитието: разстройство на дишането, фонацията, артикулацията и прозодиката в резултат на малформации на говорните органи (ВЦУН – вродени цепнатини на устните и/или на небцето)

Езиковите нарушения биват нарушения на говоримия език и на писмения език:

1. ЕЗИКОВИ НАРУШЕНИЯ НА ГОВОРИМИЯ ЕЗИК: Засегнати са езиковите операции по пораждането и разбирането на вербални съобщения.
  1. Придобити нарушения на говоримия език – Афазия: разпад на езика в резултат на органични поражения на главния мозък:
    • Моторна афазия на Брока
    • Сензорна афазия на Вернике
    • Глобална (тотална) афазия
    • Транскортикална моторна афазия
    • Транскортикална сензорна афазия
    • Проводникова афазия
    • Аномия, амнестична афазия
    • Детска афазия
  2. Нарушения на развитието на говоримия език:
    • Специфични езикови нарушения: фонологични нарушения, граматично нарушение, семантично-прагматични нарушения
    • Вторични езикови нарушения: при интелектуална недостатъчност, при сензорна недостатъчност, при аутизъм, при хиперактивност с дефицит на вниманието
2. ЕЗИКОВИ НАРУШЕНИЯ НА ПИСМЕНИЯ ЕЗИК: Характеризират се с нарушения в овладяването на четенето и писането.
  1. Придобити нарушения на писмения език: разпад на писмения език в резултат от органични поражения на главния мозък, което води до нарушение в писането и/или четенето.
    • Алексии (придобити нарушения на четенето): периферни (Буквена алексия, Четене буква по буква, Алексия при едностранно игнориране, Вниманийна алексия) и централни (Лексикална алексия, Семантична алексия, Фонологична алексия, Дълбока алексия)
    • Аграфии: (придобити нарушения на писането): периферни (Моторни аграфии, Апраксични аграфии, Апраксична аграфия с идеомоторна апраксия, Пространствена аграфия, Графемно-буферна аграфия, Алографична аграфия) и централни (централни афазични аграфии – при афазия на Брока, при афазия на Вернике, при транскортикална моторна афазия, при транскортикална сензорна афазия, при проводникова афазия; централни неафазични аграфии – Чиста аграфия, Алексия с аграфия, Лексикална аграфия, Фонологична аграфия, Дълбока аграфия, Семантична аграфия)
  2. Нарушения в развитието на писмения език – Дислексия: Вродено или рано придобито нарушение в овладяването на четенето и писането в резултат от органични поражения на мозъка:
    • Специфична дислексия
    • Вторична дислексия

Използвана литература:
1. Ценова, Ц.; „Логопедия – описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения“, 2012
2. Георгиева, А.; „Теоретични модели на езиковите нарушения“, сп. „Специална педагогика“, юни 1996

Класификация на комуникативните нарушения