Трудно е да се прекара разделителна линия между заекването и запъването поради сходство в тяхната етиология и симптоматика. Някои логопеди приемат запъването като по-лека степен на заекването или като начална фаза на някои заеквания, започващи във възрастта между 2 и 5 години.

ЗАПЪВАНЕ

ПРИЧИНИ: Дисфункции на централната нервна система и разстроена дейност на речевата мускулатура под влиянието на неадекватни моторни команди от главния мозък.

СИМПТОМАТИКА:

Паузация – ненужно спиране пред думи и липса на паузация там, където е необходима, което накъсва говорния поток
Повторение на срички, обикновено на първата сричка на думата
Повторение на едносрични и многосрични думи, на кратки фрази
Недовършване на думи и изречения
Леки удължавания на звукове
Бързоречие
Неравномерен, постепенно ускоряващ се говорен темп
Неадекватна фонация – неизразителен, монотонен, слаб или форсиран глас, носов оттенък на гласа, промяна във височината на гласа
Многобройни артикулационни грешки
Нарушено дишане
Автокорекция – лицето е в състояние да подобри качеството на своята реч под контрол
Неречева симптоматика: вродена диспраксия, слаба концентрация на вниманието, липса на логофобия и тревожност поради неосъзнаване на проблема, неорганизирано мислене, хиперактивност, двигателно безпокойство, емоционална нестабилност

ЗАЕКВАНЕ

Заекването представлява нарушение на речевата плавност, изразяващо се в повторения на звукове, срички, думи, удължаване на звукове, тежки блокажи на говорния поток и неадекватни паузи поради дисфункции на централната нервна система, водещи до спазматично състояние на говорната мускулатура.

Разпространение на заекването

По-често при момчетата, отколкото при момичетата (главно поради по-бавното съзряване на мозъчните зони).
По-често сред градското население, отколкото сред селското (главно поради по-напрегнатия живот).
По-често сред темпераментните, бързоречевите народи, отколкото сред северните, с по-спокоен темперамент народи.
По-често сред децата, отколкото сред възрастните.

Причини за заекването

Биологични теории за заекването:

Теория на Ортон и Травис, които разглеждат заекването като следствие от неизградена хемисферна доминантност
Теория на Чарлз Ван Райпът , обясняващ го с дефект в едновременното и последователно програмиране на говорните движения.
Теория на Ейсънсън – заекването е външна проява на вътрешна предразположеност към моторни и сензорни персеверации.
Биохимична теория – заекването е проява на вътрешно състояние, породено от заболяване, емоционален стрес, стрес на средата.
Биологична теория – заекването е резултат от нарушение на слуховата обратна връзка.

Психологични теории за заекването:

Теория на Воазен – действие на психогенни фактори, конфликт между стремежа към плавна реч и тревожност от неуспеха при опита да се говори плавно.
Теория на Зигмунд Фройд – заекването е форма на невроза.
Теория на неофройдистите – заекването е резултат от конфликт в междуличностните връзки, особено връзката майка–дете.
Теория на Джонсън – заражда се с първите прояви на естествена неплавност, като неправилната реакция на родителите към това състояние го усложнява.

Етиологични фактори

Фактори, предразполагащи към заекване:

Ендогенни фактори: многоплодна бременност, поредност на бременността, възраст на родителите, ендокринни заболявания на майката, токсикози на бременността (могат да доведат до раждане на дете с астеничен тип нервна система или с ниска степен на зрялост на нервната система, податлива на неблагоприятни влияния на средата).
Екзогенни фактори: травми, интоксикации, инфекции, физически и химически вредности, различни заболявания с енцефалопатични симптоми и последствия.
Наследственост и леворъчие, особено ако то насилствено се подлага на превъзпитание.

Фактори, отключващи заекването:

Психотравма – внезапна или хронична (уплаха, постоянно напрежение в семейната и училищната среда, подигравки, неразбиране, пренебрежително отношение от околните). Това е решаващ фактор само при податливи индивиди с неустойчива нервна система. При много деца заекването възниква без доказан психотравмен фактор.

Социално-психологически фактори за заекването:

Неправилни възпитателни въздействия, завишени изисквания към детето, недостатъчни емоционални контакти с него, билингвизъм, подражание на речта на заекващ от близкото обкръжение.
Отношение на родителите към естествените прояви на речева неплавност на детето в периода на проговарянето (когато това нормално явление е обект на порицание, е много възможно да придобие патологична устойчивост и постепенно да премине в заекване).

СИМПТОМИ НА ЗАЕКВАНЕТО

СПАЗМИ И БЛОКАЖИ: (спазми, водещи до повторения, персеверации върху един звук или сричка; блокажи, водещи до невъзможност за произвеждане на говор)

Според мястото на спазъма в речевия поток те биват:

Клонични: многократни кратки мускулни съкращения, следващи едно след друго в бърз ритъм и водещи до повторения на звукове и срички и по-рядко на думи (т-т-т-тати; ба-ба-ба-баба). По-леки и по-лесно преодолими. Често са естествена проява при малки деца или са признак на начало на заекването.
Тонични: по-кратки или по-продължителни напрегнати, тласъкообразни съкращения на мускулите, водещи до удължаване на звукове (ииискам; ссладолед). Появяват се с течение на времето и са белег за по-дълбока патология.
Клонично-тонички: обикновено двата вида спазми се комбинират и заекването се определя като смесено.

Според органичното местоположение на спазъма те биват:

Артикулационни: обхващат мускулатурата на говорния апарат
Фонационни: локализирани в гласовия апарат
Дихателни: обхващат дихателната мускулатура

2. ЕМБОЛОФАЗИЯ: Стереотипно повторение на едни и същи думи или изрази (представлява защитна реакция, изразяваща се във вмъкване на лесни за произнасяне думи – „ами“, „нали“, „така“, „значи“).

3. НАРУШЕНО РЕЧЕВО ДИШАНЕ: Накъсано, ускорено, плитко дишане с преобладаване нагорноребреното дишане (учестено, шумно вдишване и бързо издишване с повдигане на раменете при говор). Издишната струя е къса и не позволява нормалното изговаряне на дълги говорни отрязъци.

4. БЪРЗ ГОВОРЕН ТЕМП

5. НАРУШЕНИЯ НА ГЛАСА: Монотонен, безцветен, неконтролируем глас със скокообразни или постепенни промени във височината и силата му.

6. СИНКИНЕЗИ: Излишни, съпътстващи речта движения, които биват:

Първични: локализирани в областта на лицето и шията („Феномен на Фрьошелс“ – потрепване на ноздрите, устните преди и по време на говор)
Вторични: обхващащи ръцете, краката, тялото (пристъпване с крака, присвиване на ръцете в юмруци, докосвания на лицето, почесване по челото и главата, докосване до различни предмети)

7. ВЕГЕТАТИВНИ ПРОМЕНИ ПРИ ГОВОР: изчервяване, изпотяване, пребледняване, сърцебиене.

8. НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА АВТОКОРЕКЦИЯ: За разлика от запъването, тук фиксирането върху речепроизводството засилва спазмите. Понякога опитите за корекция видимо се съпътстват от мъчителни, безрезултатни усилия.

ФОРМИ НА ЗАЕКВАНЕ

Според възрастта, в която се появява:

детско заекване: най-бързо преодолимо е заекването в ранна възраст, в началото на появата му
заекване при възрастни: в повечето случаи се касае за неизлекувано детско заекване, придобило хроничност

2. Според произхода на заекването:

ФУНКЦИОНАЛНО (НЕВРОТИЧНО) ЗАЕКВАНЕ: (заекването се приема за функционално, ако не се докажат централно-органични увреждания, с които може да се обясни появата му)

ФУНКЦИОНАЛНО ЗАЕКВАНЕ НА РАЗВИТИЕТО: (най-често срещаната форма на нарушението)
- психогенно – настъпва рязко, с остро начало
- идеопатично – с постепенно начало, свързано с
  естествената речева неплавност в ранна предучилищна възраст
ПРИДОБИТО ФУНКЦИОНАЛНО ЗАЕКВАНЕ: (рядко срещано нарушение) Придобива се под влияние на силен психогенен ефект при възрастни или, по-често, при големи деца с развита реч, главно в пубертета. Ако не отзвучи спонтанно, симптомите му не се засилват.

ОРГАНИЧНО (НЕВРОЗОПОДОБНО) ЗАЕКВАНЕ: (налице е неврологичен дисбаланс, който възниква на органична основа – вследствие увреждания на неврологични структури)

ОРГАНИЧНО ЗАЕКВАНЕ НА РАЗВИТИЕТО:
- Първично: налице са сравнително леки мозъчни поражения с акцент върху моторните структури, често вследствие от пре-, пери- или постнатални вредности. Съпътствано е с цялостна говорна и езикова недостатъчно, като заекването обикновено се появява от самото начало на закъсняващото проговаряне.
- Вторично: присъщо за деца с умствена изостаналост. Запазва се в зряла възраст и е практически нелечимо.
ПРИДОБИТО ОРГАНИЧНО ЗАЕКВАНЕ:
- В зряла възраст като симптом на нервно-психично заболяване (шизофрения, епилепсия, циклофрения и т.н.) При ремисия или общо подобрение речта също се подобрява или нарушението изчезва.
- Може да е придобито и на друга органична основа (резултат от мозъчна травма)

Използвана литература:
Ценова, Ц.; „Логопедия – описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения“, 2012

Запъване и заекване