Зрителните функции, които са важни условия за нормално зрение, биват:
– Зрителна острота: способността на очите да виждат разделено две светещи точки при минимално разстояние между тях.
– Зрително поле: онази част от пространството, която окото възприема едновременно при фиксиране на дадена точка.
– Бинокулярно зрение: способност на двете очи да фокусират едновременно един обект и да обединяват възприятията в едно.
– Акомодация: приспособителен механизъм на зрителния орган, който позволява да се поддържа ясен образ на предметите, намиращи се на различни разстояния от окото.
ЗРИТЕЛНИ НАРУШЕНИЯ
Слепота: състояние, при което напълно липсват зрителни усещания или са налице само светлоусещания в незначителна степен. Слепотата се дели на:
– Абсолютна (тотална) слепота.
– Частична (парциална) слепота.
Слабо виждане: състояние, при което различните степени на недостатъчност на остротата за зрението не позволяват да се възприемат фини детайли от всякакви дистанции, дори с оптична корекция.
От голямо значение за обучението на децата със зрителни нарушения е давността на увреждането. Спрямо този показател те се делят на рано ослепели и късно ослепели. Времевата граница се поставя съобразно развитието на речта и натрупването на зрителни представи, съхранени в една или друга степен в зрителните образи на паметта. Колкото по-рано възникнат зрителните нарушения, толкова по-категорично са проявени отклоненията в нервно-психическото развитие.
ПРИЧИНИ ЗА ЗРИТЕЛНИТЕ НАРУШЕНИЯ
Зрителните нарушения могат да бъдат вродени или придобити. Делят се още на:
1. Бързопрогресиращи аномалии на рефракцията (пречупвателната способност на светлината), които могат да доведат до намаление на зрителната острота:
– Миопия (късогледство)
– Хиперметропия (далекогледство)
– Астигматизъм (изкривяване на пречупвателната способност на лещата на окото)
2. Бавнопрогресиращи
– Катаракта (перде на окото): пълно или частично потъмняване на лещата вледствие на избледняване на кристалина в нея. Може да бъде вродена или придобита.
– Глаукома: повищаване на вътрешноочното налягане. Причините се свързват с генетично заболяване, предавано по рецесивен път.
– Пигментна дегенерация на ретината: проявява се с кокоша слепота (хемералопия): стесняване на зрителното поле, последвано от унищожаване на периферията, при което остава сам оцентралното зрение под формата на т.нар. тръбно зрение с настъпване на слепота.
– Макулена дегенерация: двустранна дистрофия на макулата (пигментния епител на ретината).
– Микрофталм: вродено недоразвитие на очната ябълка.
– Анафталм: раждане без очна ябълка.
СПЕЦИФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЛИЦА СЪС ЗРИТЕЛНИ НАРУШЕНИЯ
Нарушения при формирането на моторно-двигателната сфера: движенията са неточни, отличават се с известна неловкост, непохватност, несигурност. Възможна е появата на двигателни стереотипи. Наблюдава се неволева стимулация: замахване с пръсти или с ръце пред очите, за да се види движение на светлина и тъмнина, поклащане на тялото, нищо не означаващи движения на ръцете. Затруднява се формирането на пространствените представи, нарушава се пространствената ориентация и мобилност. Настъпват специфични особености при формиране на речта: по-късно развитие на речта, дислалични нарушения, изменения в темпа и силата на гласа, недостатъчно или липсващо използване на неезикови средства за комуникация. Намаляването на количеството на дразнителите снижава устойчивостта на вниманието. От друга страна при продължително въздействие на звукови дразнители бързо настъпва умора и се нарушава концентрацията на вниманието. Специфики на паметта: недостатъчна осмисленост на запомняния материал, индивидуални колебания в обема на паметта, скоростта на запомняне, недостатъчно пълно и забавено възпроизвеждане на материала. „Закона на края”: успешно запомняне на началото и края на дадена вербална информация. Най-ефективно е запомнянето на началото. Затруднено формиране на навици за самообслужване. Наличието на т.нар. шесто чувство се обяснява не като генетично заложено, а като реализиращо се единствено по пътя на компенсацията.