Генотип и фенотип. Закони на Мендел

През 1909 г. Вилхелм Йохансен въвежда понятието ген като единица за наследственост (наследствен фактор = ген). Генът определя даден белег, напр. ръст, цвят, форма и т.н. Генът може да има различни алелни състояния, напр. ген за цвят на семената, алели за жълт и за зелен цвят; ген за повърхност на семената, алели за гладка и за набръчкана повърхност, и т.н. Всеки ген може да има повече от 2 алелни състояния, но във всеки диплоиден индивид присъстват само по 2 алела на всеки ген, като единият алел може да доминира над другия. В разгледания пример на дихибридно кръстосване индивидите от F2 се различават съществено един от друг по генния си състав, но по проявените белези те не се различават в такава степен и се групират в 4 групи. Причината за това е фактът, че не всички алели се проявяват през индивидуалния живот на даден организъм. Наследствеността има дискретен характер, част от наследствените заложби остават скрити, непроявени. Във всеки организъм има много гени, натрупани и балансирани през дългата еволюция на съответния вид, но само малка част от тях се проявяват по време на живота на организма. Йохансен нарича съвкупността от всички гени, които се намират в даден организъм генотип, а съвкупността от всички проявени белези на този организъм – фенотип. Следователно генотипът е наследствената основа на индивида, неговите наследствени заложби, които обуславят способността му да реагира по един или друг начин на условията на заобикалящата го среда, да развива едни или други свои белези, особености и свойства, докато фенотипът е само малка част от генотипа, тази част, която се проявява като съвкупност от развити белези и свойства.

В опитите на Мендел по дихибридно кръстосване в F2 разгледаното съотношение на разпадане 9:3:3:1, на базата на проявените белези, всъщност е разпадане по фенотип. Разпадането по генотип е много по-сложно – 1:2:2:4:1:2:1:2:1. Много индивиди имат еднакъв фенотип, но се различават помежду си по генотипа. Това е така, защото не всички алелни състояния на гените в даден генотип се проявяват. Онези алели и гени, които се проявяват фенотипно, се означават с т.нар. фенотипен радикал. Под фенотипен радикал се разбира онази част от даден генотип, която определя неговия фенотип. Означава се с буквените символи, с които се обозначават гените и алелите, но се означават само тези от тях, които са проявени, останалите се отбелязват с чертичка, напр. в F2 9/16 от индивидите проявяват и двата доминантни белега, те имат фенотипен радикал (А-В-), 3/16 проявяват единия доминантен белег и имат фенотипен радикал (A-bb), 3/16 проявяват другия доминантен белег и имат фенотипен радикал (aaB-). От индивидите в F2 1/16 проявяват двата рецесивни белега, за да се прояви рецесивен белег, то в генотипа присъства хомозиготна комбинация на рецесивните алели на гена, затова тези индивиди имат фенотипен радикал, който се изписва така, както генотипа (aabb). Фенотипният радикал съвпада с генотипа при индивиди, които са хомозиготни по рецесивните алели на всички гени от техния генотип.

Закони на Мендел

Анализирайки резултатите, получени от експериментите по монохибридно и дихибридно кръстосване, Мендел направил важни заключения, които днес са известни като закони на Мендел:

  • Първи законЗакон за доминирането – При кръстосване на индивиди, които се различават по 1 или няколко алтернативни двойки белези, в първото хибридно поколение се получава еднообразно потомство, което проявява само единия белег от всяка двойка признаци – доминантния.
  • Втори законЗакон за разпадането – Във второ хибридно поколение се проявяват и рецесивните белези, в резултат от което еднородността на поколението, наблюдавана в първо хибридно поколение, тук се разпада. Настъпва разпадане на белезите в съотношение 3:1 за всяка двойка алтернативни белези.
  • Трети законЗакон за независимото комбиниране – Факторите от различните алелни двойки се комбинират в поколенията и в тяхните гамети независимо един от друг.
  • Четвърти законХипотеза за чистотата на гаметите – Всички гамети съдържат само по 1 наследствен фактор от всяка двойка алелни фактори. По състав на факторите те са „чисти”.

Още теми по генетика »

Пазарувай в своя град с отстъпки от 50% до 90%!

Вижте още:
[st-tag-cloud]