Продължете към съдържанието

Комплементарно взаимодействие на гените

    При комплементарното взаимодействие на гените действието на алели от различни гени се допълва и довежда до появата на нови белези в хибридното поколение. Различават се няколко начина на такова взаимодействие:
    • Двата гена имат различна фенотипна проява, т.е. определят различни фенотипи, но когато са в общ генотип тяхното действие се допълва, те комплементират един с друг и проявява нов фенотип. По този начин се унаследява формата на гребена при кокошките. При кръстосване на птици с розовиден гребен и с граховиден гребен във F1 всички индивиди са с ореховиден гребен (нов фенотипен признак). При кръстосване на индивидите от F1 се получава F2 в което има индивиди с ореховиден, розовиден, граховиден и листовиден гребен в съотношение 9:3:3:1. Това съотношение на разпадане показва, че формата на гребена се определя не от алелите на 1 ген, а от алелите на 2 гена (схема).
    А – розовиден гребен;
    В – граховиден гребен;
    (А-В-) – ореховиден гребен;
    аавв – листовиден гребен;
    P: AAbb x aaBB (розовиден гребен х граховиден гребен)
    G: Ab aB
    F1: AaBb x AaBb (ореховиден гребен)
    G: AB Ab aB ab
    F2: 9/16 (A-B-) (ореховиден гребен)
    3/16 (A-bb) (розовиден гребен)
    3/16 (aaB-) (граховиден гребен)
    1/16 (aabb) (листовиден гребен)
    • Двата гена нямат собствена фенотипна изява и когато са в отделни генотипове те не определят фенотипен белег, но когато попаднат в общ генотип тогава имат обща фенотипна проява. По този начин се унаследява баграта на цветовете на растението ароматно секирче. Има 2 раси на това растение, които при самоопрашване винаги цъфтят с бели цветове. При кръстосване на растения от тези раси се получава F1, в което всички индивиди цъфтят с пурпурни цветове. При самоопрашване на растенията от F1 се получава F2, в което пурпурноцъфтящите и бялоцъфтящите растения са в съотношение 9:7. Установено е, че когато в генотипа присъстват доминантни алели на 2 различни гени (А и В) в растението се синтезира антоциан и то цъфти с пурпурни цветове. Всеки от комплементиращите гени поотделно не може да осигури синтезата на пигмента, единият доминантен алел (А) контролира началните етапи от синтезата на пигмента, той може де започне синтезата на антоциан, но не може да я завърши, другият доминантен алел (В) контролира крайните етапи от синтезата, но не може да я инициира.
    P: AAbb x aaBB (бялоцъфтящо х бялоцъфтящо)
    G: Ab aB
    F1: AaBb x AaBb (пурпурноцъфтящи)
    G: AB Ab aB ab
    F2: 9/16 (A-B-) (пурпурноцъфтящи)
    3/16 (A-bb) (бялоцъфтящи)
    3/16 (aaB-) (бялоцъфтящи)
    1/16 (aabb) (бялоцъфтящи)
    Съотношение на разпадане 9:(3+3+1) или 9:7.
    • Доминантният алел на единия от комплементиращите гени има собствена фенотипна проява и когато е сам в даден генотип той определя конкретен белег, а доминантният алел на другия ген няма собствена фенотипна проява, но участва в изграждането на „чужд” фенотипен белег. Напр. при кръстосване на черни (ААвв) и бели (ааВВ) мишки в F1 се получават сиви мишки (АаВв), а при кръстосване на сивите мишки в F2 се получават сиви (А-В-), черни (А-вв) и бели (ааВ-) и (аавв) в съотношение 9:3:4. Установено е, че доминантният алел на единия ген А определя синтезата на черен пигмент в козината, а доминантният алел на другия ген В контролира натрупването на пигмента в основата и върха на косъма. Съотношението на разпадане в F2 е 9:3:(3+1) или 9:3:4.
    • Доминантните алели на комплементиращите гени поотделно определят един и същи фенотипен белег, а когато са в общ генотип този белег се подсилва. Напр. така се унаследява формата на плода при тиквата. При кръстосване на растения със сферична форма на плода (ААвв х ааВВ) в хибридното потомство формата на плода е дисковидна (АаВв), а в F2 се получават растения с дисковидни плодове (9/16 А-В-), сферични плодове (6/16 А-вв и ааВ-) и удължени плодове (1/16 аавв). Съотношението на разпадане е 9:(3+3):1.

    Още теми по генетика »

    Пазарувай в своя град с отстъпки от 50% до 90%!

    Вижте още: [st-tag-cloud]