Под доминиране се разбира свойството на даден алел на някой ген да обуславя развитието на конкретен белег дори когато е в хетерозиготно състояние. Логично е да възникне въпрос дали в този случай рецесивният алел изобщо не функционира. Редица данни показват, че в хетерозиготно състояние рецесивният алел функционира и обуславя синтезата на определен продукт. В много случаи този продукт не е в активна форма. Установени са случаи, когато под влияние на условията на средата този продукт може да премине в активна форма. Тези данни показват, че доминирането като явление се обуславя от такива механизми, които могат да променят характера на самото доминиране. Затова редица изследователи приемат, че доминирането зависи както от наследствената основа на организма, така и от условията на средата, в която той живее и се развива. Напр. при градинското цвете кученце (Anthirrinum) има 2 форми, различаващи се по баграта на цветовете им – едната форма има червени цветове, а другата – белезникави. При кръстосване помежду им се получават хибридни растения, чиято окраска на цветовете зависи от условията на средата, в която се развиват. Ако те се развиват при нормални условия, цветовете им са розови, защото алелите на гена, определящ този белег, си взаимодействат при непълно доминиране. Ако хибридните растения се отглеждат при по-ниска температура и по-силна светлина, цветовете им са червени, ако се отглеждат при по-висока температура и по-слабо осветление – цветовете им са белезникави. Трябва да се има в предвид, обаче, че не всяка промяна в условията на средата повлиява силата на доминирането. При нормалните условия, при които е възникнал и съществувал видът, алелите на всеки ген си взаимодействат по точно определен начин.
Понякога с напредване на възрастта на индивида се наблюдава промяна в силата на доминирането. Напр. при копривата има 2 форми – едната е с назъбени листа, а другата – с неназъбени. Приема се, че назъбеността на листата е доминантен белег. Ако двете форми са кръстосат, първите листа, които образуват хибридните растения са назъбени, но при следващите листа този белег не е така ясно изразен.
За по-точното характеризиране на честотата и силата на фенотипната изява на алелите на даден ген, Н.В.Тимофеев-Ресовский въвежда понятията „пенетрантност” и „експресивност” на гените.
Под пенетрантност се разбира честотата на фенотипната изява на даден алел. Напр. ако алелът е доминантен, във всички индивиди, в чиито генотип той присъства в хомозиготно или в хетерозиготно състояние, ще се прояви определяният от него белег. Тогава този алел има 100% пенетрантност. Ако обаче в някои от тези индивиди белегът не се прояви, тогава алелът има по-ниска пенетрантност – 90%, 80% и т.н. Пенетрантността характеризира и рецесивните алели. Те имат фенотипна изява, когато са в хомозиготно състояние. Пенетрантността на такива алели е пълна, когато рецесивният белег се проявява във всички индивиди, хомозиготни по рецесивните алели, и непълна, когато белегът не се проявява в част от хомозиготите.
Под експресивност се разбира силата на фенотипната изява на даден алел. При едни индивиди определяният белег може да е по-силно проявен, а при други – по-слабо да се проявява. Напр. при винената мушичка (Drosophila melanogaster) има ген, който определя много малък брой фацетки на очите. В потомството на родителска двойка, хомозиготна по този ген, индивидите имат различен брой фацетки на очите – някои са с повече, други – с по-малко, а има и такива при които липсват фацетки. При всички тези индивиди в генотиповете присъства един и същи ген, но той се проявява с различна сила, т.е. има различна експресивност.
Пенетрантността и експресивността на гените зависят от отделния ген, когото характеризират, от начините, по които той си взаимодейства с други гени от генотипа и от условията на средата, в която се развива конкретният индивид.
Пазарувай в своя град с отстъпки от 50% до 90%!
Вижте още: [st-tag-cloud]
